„В дълбините на въображението“ – така се нарича суфисткият роман на Ахмед Хилми Филибелията, роден в Пловдив през 1865 година, който излиза за първи път на български в превод не от новотурски, а от арабско-османски оригинал, на който е писан философският шедьовър, обиколил Изтока и Запада, но непознат в България до днес.
Луксозното първо издание бе представено в библиотеката на Джумая джамия, която от година насам носи името на Ахмед Хилми Филибелията в присъствието на генералния консул на Турция в Пловдив г-н Хюсеин Ергани, главния редактор на двуезичното списание Небет тепе – Кадрие Джесур и на преводача на книгата д-р Азис Назми Шакир Таш, специалист и преподавател по арабистика и тюркология в Нов Български университет. Гости бяха историкът и писател Йордан Велчев и проф. Йорданка Бибина от БАН.
Странна е съдбата на Филибелията, роден в Пловдив, но все още не е известно мястото, където е живял до 14-годишен. Руско-турската война прокужда семейството му в Одрин, тогава се изселват десетки хиляди български турци, само 3 хиляди стигат до Одрин.
Журналист, суфист, познавач на източните и западни философии, поет – нещо, което източните автори съчетават в себе си, както и в текстовете си.
Ахмед Хилми Филибелията приживе не издава романа си „В дълбините на въображението“ в цялост. Текстовете всъщност се раждат в подлистници на списвани от него вестници. В Турция романът има над 50 издания и то не като бройка, а като авторски труд на различни преводачи.
Българският превод на Азис Таш обаче не стъпва върху тях. Защо?
Азис казва, че е изчел поне 25 от различните издания на съвременен турски и те, за съжаление, се разминават с оригинала, а при пре-превод ще се загуби напълно дълбината на въображението на Филибелията Ахмед Хилми. Затова той издирва писаните на османо-арабски оригинали и почва работа върху тях.
Смея да кажа, че България разполага с най-добрия превод на голямата книга на Ахмед Хилми, казва Азис Таш.
Романът е от две части. В първата героят попада с гробище, където говори с духовно извисени хора. Във втората – в лудница, където отново се оказва, че персонажите са далеч по-дълбоки от въображението на самата действителност.
Книга, която е добре да се прочете.
Книга, писана от пловдивчанин, чието прозвище – Филибелията, е нарицателно за него като автор.
Самият Ахмед Хилми, син на консул, почива през 1914 в Истанбул – точно преди началото на Първата световна война, войната на разума срещу духа, както каза историкът Йордан Велчев. И в това има нещо символично, понеже в самите текстове Филибелията въздига духа над разума и то в съпоставка на световни философии.
