Българската народна банка представи новия брой на изданието си „Икономически преглед“, в който анализира състоянието на българската икономика и прогнозира развитието ѝ през следващите години. Докладът разглежда данни към септември 2026 г. и включва прогнози за икономическия растеж и инфлацията.
Основните изводи на БНБ са:
• Икономиката продължава да расте. През първата половина на 2026 г. брутният вътрешен продукт на България се е увеличил с 2,9% спрямо същия период на миналата година. Основен двигател на растежа е потреблението на домакинствата, докато износът има отрицателен принос.
• Търговският дефицит се задълбочава. Дефицитът по текущата сметка достига 8,1% от БВП към юли – най-високото ниво от 2009 г. насам. Основната причина е влошаването на търговията със стоки, като сред възможните фактори е и намаляващата конкурентоспособност на българските предприятия.
• Пазарът на труда показва признаци на забавяне. Въпреки че условията за заетост остават сравнително благоприятни за работещите, през второто тримесечие се забелязват първи признаци на постепенно охлаждане на пазара на труда.
• Инфлацията се ускорява. През август 2026 г. годишната инфлация достига 5% при 3,5% в края на 2025 г. Основни причини са поскъпването на енергийните продукти и услугите. Конфликтът в Близкия изток оказва допълнителен натиск върху цените на петрола и горивата, както и върху производствените и транспортните разходи на бизнеса.
• БНБ очаква по-бавен икономически растеж през следващите години. Според прогнозата икономиката ще нарасне с 2,8% през 2026 г. и с 2,5% през 2027 г. През 2028 г. растежът се очаква да се ускори до 2,7%.
• Инфлацията ще остане висока през 2026 г. Прогнозата е тя да достигне 5,2% в края на годината. Средногодишната инфлация се очаква да бъде 4,6% през 2026 г., 3,1% през 2027 г. и 2,9% през 2028 г.
Заради несигурността около военния конфликт в Близкия изток БНБ е разработила и три допълнителни сценария – благоприятен, неблагоприятен и силно неблагоприятен.
Те показват как различни по сила и продължителност сътресения в доставките и цените на енергийните суровини могат да повлияят на българската икономика.
В изданието е включено и специално изследване на конкурентоспособността на българския износ на стоки след 2022 г., предизвикано от продължаващото влошаване на търговското салдо на страната.
