В район "Северен" искат да отцепят цял квартал от града
На злощастната уличка "Тиса" изгърмяха два гейзера с вода, сега се ровят два кладенеца и работниците съвсем сериозно обясниха, че как иначе ще се начисляват едни и същи дейности за една и съща работа
Автор Христо Марков
Квартал "Захарна фабрика" е малко спретнато местенце, в което живея близо 30 години. Обичам си го като всеки пловдивчанин, но последните години кършакалии са изправени пред емигрантски проблем. От администрацията на район "Северен" ли, от общината ли са решли да ни направят недостъпен анклав на големия град, може и митнически режим да въведат, та да има приходи в общинската хазна. Преди дни на бланка на район "Северен" бе напечатана и разлепена следната прелюбезна покана към съкварталците ми: "Администрацията на р-н "Север" организира среща с живеещите в квартала на тема: Да имат ли гражданите достъп до булевард "България" или НЕ?". Следва час, дава и пояснение, че срещата е в клуба на ул. "Панталей Генов" 1 – демек в клуба на БСП.
Зачудих се на този административен бисер, който ме уведомява, че достъпът до булеварда, според администрацията, е привилегия. Според единодушиното мнение на шофьорската гилдия ремонтът на „България” се прави крайно незадоволително. А кварталчето "Захарна фабрика" е триъгълно и граничи от едната страна с ж.п. линията, която пък ни отделя от миризливата "Шекер махала", от другата с бул."В. Априлов", към който има само един изход откъм ул. "П. Шилев" /бивша "Пекин"/; третата граница е с бул."България", откъдето има един мъничък изход – пак от ул. "П. Шилев, но сега го затваряли и него. Така кварталчето остава практически без изход към големия град – влизаш от ул."П. Шилев" и въртиш из квартала или слизаш на някой от булевард и оттам блъскаш пеша, за да разгледаш забележителностите, но има реална опасност да посетиш травматологиите заради проблеми, за които ще стане дума по-долу.
Осени ме прозрение, че нашата мъдра община е решила по някакъв свръхмодерен начин да "облекчи" трафика и се паркирах на срещата, където се оказа, че замислили да махнат и автобусните спирки от двете страни на булевард "България", за да не се пречи на клиентите на "Практикер". Така окончателно ще лишат квартала дори от автобусен транспорт.
Анклавът се оказа, че е грижливо оформен и изход към големия град може да има само, ако се придвижваш на двете си нозе. Дъртите комунисти от квартала заплашиха с подписка и брожения на някакви пенсионерски клубове; до мен таксиметров шофьор каза, че бизнесът му рухва, защото няма къде да взима клиенти от квартала; млада майка се зачуди как ще води дъщеря си на детска градина. Абе въобще – граничен проблем. Някой от агитката информира, че за това безумие бил виновен шефът на организацията на движението, някой си Вичо Кузов, но съкварталец опонира, че този Кузов бил вечно пиян и на всичко отгоре бил неграмотен, та не можел да измисли такива сложни неща като отцепване на цял квартал. Познавал го от години – трудно пишел и четял човекът – да не сме го закачали. Въпросът "да имат ли достъп гражданите до бул. "Българя" или НЕ", както ни питаше културно администрацията на района, остана нерешен, хамлетовски, така да се каже, и оставих разгневените съкварталци да обмислят тактиката за отърване от зловещото намерение на чиновниците.
Сега пък се оказа, че и прибирането ми няма да е лесно, защото в нашия квартал има улица, която не се използва по предназначение, т.е. да се минава по нея на два крака. "Тиса" е глуха 300 метрова уличка от така неречената "вътрешно-квартална мрежа". По времето на кметицата Даниела Желязкова асфалтираната "Тиса" бе лишена изцяло от асфалта по нея и остана само на чакъл. После започна разкопаването и`. За две години уличката "Тиса" бе разкопавана общо 15 пъти – я ремонт някакъв се правеше, я прокарваха поредни кабели, докато накрая останахме с убеждението, че си я копаят просто така, да се намират на работа. Бившата футболна легенда на Локото Гочо Василев спечели по този повод бас, че ще почне да копае по "Тиса" и никой няма да дойде да гох пита защо рови из чакълестата уличка. Съседът ми Гочо Василев спечели облога категорично.
Изборите минаха и заминаха. Дойде за кмет уважаваната г=жа Ина Филипова и започна ново юнашко ровене. Шестнадесетото прокопаване на ул. "Тиса" се оказа мащабно и проточно дело. Този път полагат някакви големи черни тръби. Това безкрайно копаене продължи толкова дълго, че живеещите на улицата баби на обяд носят храна на работниците, а вечер ги изпращат с някоя половница ракия, защото нали се знае, че майсторът се храни и пои. Въобще – създаде се някаква близост между работниците и жителите на квартала. Този път даже се разровиха и околните китни градинки, та преминаването по късата уличка е преживяване, подобно на някоя от сериите на "Сървайвър". В крайна сметка успях да се прибера само с две падания, което в тъмнината на квартала си е направо постижение.
И така щастливо живеещите в кв. "Захарна фабрика" сме в бойна готовност – заплашени от една страна да бъдем отцепени от общинския и районен център, да нямаме достъп до булеварда с гръмкото име "България", а от друга страна да се предпазваме от потъване в грижливо сътворените от общината дупки по ул. "Тиса". С една дума – весело се живее в Кършияка, независимо от парите, които уж все се инвестират в инфраструктурата и ми се иска да им кажа на управляващите – "Не ви щем инвестициите – оставете ни на спокойствие!”
