Приказка за Йотова по стълбата на БНТ

Тя се появи в нюзрума на БНТ през лятото на 1992 г., а не както твърди официалната й биография – през 1990 г. Къде е била до тогава – никой от нас не знаеше. После се разбра, че е работила като учителка – известно време. Защо обаче този факт е спестен в биографията й. Срамува ли се от тази професия? Крие ли нещо? Странно за човек, който е начело на държавата и се бори за „спасяването на кирилицата“.

В БНТ я доведе нейна роднина – редактор в „По света и у нас“. Естествено, завъртя главите на част от мъжкото съсловие. Не се оправдавам, но дами с нейното телосложение не са мой тип. Чарът й, да го кажа възпитано, комай се оказа изпитан инструмент. Дали основно на него не се дължи кариерният й възход? Не мога да кажа. Но и косвените свидетелства не са за пренебрегване.

Илиана се ориентира много бързо в обстановката на „Сан Стефано“. По това време на власт беше СДС, църквата се тресеше от разкол и си спомням, как веднъж репортерът Йотова, заедно с главния редактор на „По света и у нас“ Спасов обикаляха около Синодалната палата, за да вземат интервю от Христофор Събев – той беше от „демократичния“ Синод. Трябваше да има „баланс“ в емисията, защото аз по някакъв събитиен повод имах интервю с патриарх Максим, от „червения“ Синод.

Не минаха и някалко месеца, Илиана се озова в Народното събрание – като парламентарен репортер. А това означава, винаги гарантирано репортажно време в централната емисия. После телевизионната й кариера се увенча с мечтаното от мнозина екранно място – водещ на централните новини, тези в 20.00 ч. А накрая, по времето на кабинета Жан Виденов – беше инсталирана за шеф на Новините в БНТ. До тогава тя беше натрупала достатъчно актив, тъй като ресорът й като репорер беше да отразява и работата на БСП. Тогава не знаехме, че тя още от университета била член на БКП.

Та с това всъщност се изчерпва нейната „журналистическа кариера“ – официозен репортер, водещ на новините и началник. Както каза една от учителките й във Френската гимназия в репортаж по повод поемането на президентската длъжност в началото на т.г. – онова, с което помнела Илиана било амбициозността й. Това е. Амбиция и жажда за власт.

Във видеоархива на БНТ няма да откриете нито един репортаж извън червените килими на Парламента или пресцентъра на БСП, нито един разследващ или критичен материал, нито един документален филм. Всичко това изисква много труд, често сблъсък с ръководството. А това за хора като Илиана беше ненужно време.

Тя умееше бързо да напипва „на работата лекото и на хляба мекото“. Да, в журналистическата й „опитност“ може да бъдат включени телевизионните й кореспонденции от Китай и Виетнам, тъй като беше взета от генералния директор на БНТ Хачо Бояджиев да отразява негова визита в тамошните телевизии. Не мога да забравя първото й включване от там в централната емисия. Вместо с новина, както е редно, в ефир прозвуча жизнерадостното й гласче с „Добър вечер от Пекин!“ Сакън, някой зрител да пропусне къде била е ощастливена да отиде.

Но да продължа с шефския период на Йотова. Миналата седмица залъга аудиторията, че „журналистите трябва да могат свободно и без страх да вършат работата си“ Това е дословен цитат от нейно изказване по повод инцидента със С. Колтуклиева.

Но тогава, в „По света и у нас“ журналистите съвсем не можехме „свободно“ да си вършим работата. На една от първите й летучки – така наричахме планиранията на емисиите за деня или събиранията по друг повод – Илиана нареди: всички репортери да сме на работа в нюз рума не по-късно от 9.00 ч. сутринта.

Тогава обаче нямаше нито интернет, нито мобилни телефони и беше обичайна практика, ако не сме заети с репортаж за деня – да навестяваме ресорите си, за да събираме информация за предстоящи събития или за нещо по-така. Неколцина й възразихме, че истински тв-репортажи на бюро не се правят, но можеш ли да убедиш човек с авторитарно мислене?! А и Йотова откъде да знае как се прави истински репортаж? Това не се учи по червените килими в Парламента.

Бюрократичният й подход към темите от деня обаче не беше единствената стихия на началничката Йотова. „По света и у нас“ трябваше да следва правата линия на столетницата и цензурата стана ежедневно явление в ръководения от нея нюзрум.

Първите ми сблъсъци с нея бяха по темата „Македония“. Можете да се досетите по времето на Жан Виденов каква можеше да бъде директивата. Веднъж, по повод моя анкета за Илинден 1903 г., която беше поръчана от наблюдаващия редактор на емисията, Йотова ме упрекна в манипулативност.

Преобладаващите отговори на хората бяха от рода на: „Македония е по-малката сестра на България“, „Македония е България“ и т.н. Йотова ме попита: „А има ли някой, който да ти казва, че Македония е независима държава?“

Отговорих ѝ че тя или не познава българите или ги смята за малоумни. „Тази анкета е манипулативна!“ – отсече тя. Тръшнах й вратата с думите, че ако иска може да премонтира материала както намери за добре, но отказвам да се изписва името ми. Това беше единственият начин да изразим несъгласие с налаганата цензура. За илюстрация на методите й, с които „отстояваше“ свободата на словото съм приложил друг мой материал, чийто текст случайно открих преди време.

Най-скандалната й проява като цензор в „По света и у нас“ , както е известно, е от август 1995 г. На околовръстното шосе, преди разклона за Банкя 14 войници и офицера им изхоряха в камиона с който се връщаха от работа на строителен обект. Беше се случило в петък срещу събота.

И тъй като бях дежурен репортер в съботния следобен, на мен се падна участта да направя репортажа. Смятам, че се справих по всички правила на журналистическата етика и професионализъм – заснехме мястото на катастрофата, успях да напрява блиц-интервю с военния прокур, който беше поел случая, а накрая отидохме пред поделението на жертвите в „Обеля“, където знамето на плаца беше спуснато наполовина.

С екипа тръгнахме към БНТ с усещането, че сме си свършили работата. Когато се прибрах водешият и наблюдаващият редактор планираха репортажа като първа новина в централната емисия и му дадоха близо 2 минути (което тогава беше епично времетраене за новинарски материал).

Започнах да обработвам материала, подготвяйки го за монтаж, когато се разбра, че отива на 10 място в „По света и у нас“ с времетраене от 40 секунди!!! Причерня ми, но нямах друг избор.

Алтернативата беше някой от редакторите, под диктовката на Йотова да го монтира вместо мен. Какво се беше случило, не остана тайна. Илиана спешно се „посъветвала“ с един от шефовете в БНТ Паун Цонев, който заедно с още трима свои колеги от „Стандарт“ беше инсталиран от управляващите социалисти на възлови места на „Сан Стефано“. И двамцата решили за прекроят емисията. Дали е имало директива от пресцентъра на правителството – само те знаят.

И така водеща новина за централната емисия на БНТ стана откриването на фолклорния събор в Копривщица, където премиерът Жан Виденов яко тропаше хоро. Репортажът от тям беше с впечатляващата продължителност от близо 3 минути и остана в историята като „Кървавото хоро на Виденов“! А какво се случи с моя първоначален репортаж от минута и половина?! Взеха го колегите от „Ефир-2“, които не бяха успяли да изпратят екип. Макар и в 22.00 ч., Бетина Жотева го излъчи като първа новина…

Дойде и Жан-Виденовата зима. Представете си как се отразяват протестите срещу правителството в „По света и у нас“ под зоркия поглед на Йотова и екипът й. Няма как да си го представите, защото не сте го преживели. Ние бяхме като в менгеме.

Колегите в „Ефир-2“ имаха повече свобода. Накъде на третата седмица от началото на масовите блокади в държавата, една от приближените на Йотова редакторки започна да настоява, че протестите вече не са новина и не трябвало да ги отразяваме толкова обилно в емисиите. Номерът не мина, защото една част от екипа – репортери и редактори – надигнахме глас. С идването на власт на СДС Йотова беше свалена от началническото място. Не знам дали е била уволнена или сама е преценила, че принизяването й отново до нивото на редови репортер, отразяващ дейността на БСП не може да задоволи амбициите й.

Столетницата, чиято дейност отразяваше преди да оглави „Новините“ се погрижи за нея – стана шеф на пресцентъра й. От там започна възходящата й политическа кариера. Както вече казах – тя умее добре да се ориентира в обстановката. Е вярно, в един период чарът нещо й и изневери, защото Илиана не успя да оглави пресцентъра на президента-социалист Г. Първанов, както се очакваше. Но това така я амбицира, че сега вижте къде е…

Много мога да говоря и за „деятелността“ й по проблемите на българите в чужбина с което инак много парадира. Но текстът ще стане още по-досадно дълъг.

Само ще припомня, че през май 2017 г., по повод 100 годишнината от сръбския погром и кланетата в Босилеградско (тогава в българската държава), Йотова се отчете едвам с едно протоколно, едночасово посещение в Българския културно-информационен център в градчето и побърза да се прибере на сигурно от другата страна на границата. А паметната плоча с имената на избитите от Коста Печанац българи, направена от нашите сънародници, още стои „арестувана“ в залата на КИЦ-Босилеград – вече девета година!

Радев и Йотова така и не можаха да наложат на Вучич този възпоменателен знак да бъде поставен на една от централните улици в Босилеград. В името на историческата истина. Иначе веят националната кауза като продран трибагреник на пилон.

Толкова за човека, който след броени дни се гласи да оглави официално държавата. Гола амбиция и жажда за власт, гарнирани обилно с манипулации и лъжи. Това очаква България. Искате ли да се случи?