Световната купа по гребане отново насочи вниманието на международната спортна общност към Гребния канал в Пловдив – съоръжение, което през годините се утвърди като едно от най-предпочитаните места за провеждане на големи международни състезания.
Зад безупречната организация на подобни форуми стои и работата на съдийския екип, чиято задача е да гарантира както безопасността на състезателите, така и спазването на принципите на честната игра.
Главният съдия на Световната купа по гребане в Пловдив доц. Даниела Оронова разказа за отговорностите на съдиите, предизвикателствата пред международното съдийство и причините Пловдив да продължава да печели доверието на Световната федерация по гребане.
По думите ѝ работата на съдиите се основава на два основни принципа.
„Първият принцип е безопасността на всички участници, а вторият е така нареченият феърплей и равноправност за всички. Това означава всички да се състезават при равноправни условия, без някой да бъде ощетен или да има преимущество. Естествено, състезанието трябва да се провежда според правилата на международната федерация, които всички участници трябва да познават и спазват“, обясни Оронова.
Тя подчерта, че пътят към международния съдийски лиценз съвсем не е лесен. Кандидатите трябва да преминат през сериозни теоретични и практически изпити.
„Теоретичният изпит включва около 90 въпроса от правилника на международната федерация. След това следва практически изпит с различни казуси и ситуации, в които кандидатът трябва да покаже как би реагирал. Едва след успешно преминаване на двата етапа се получава международен лиценз“, посочи тя.
В момента в света има приблизително 500 международни съдии по гребане. Всяка година националните федерации номинират кандидати за отделните международни състезания, а съдийската комисия на Световната федерация избира най-подходящите, като се стреми към баланс между континентите и половете.
Интересен факт е, че за да стане човек съдия по гребане, не е задължително да е бил състезател.
„Няма такова изискване. Важно е да познаваш спорта в детайли, да имаш добро зрение и слух и да разбираш различните дисциплини. Има съдии, които никога не са били състезатели, но обичат гребането и са се посветили на него по друг начин“, казва Оронова.
Тя обръща внимание и на нещо по-малко известно – съдиите работят като доброволци.
„Те не получават заплащане за това, че са съдии на дадено състезание. Международната федерация покрива част от транспортните разходи, а организационният комитет осигурява настаняване и храна. Това са хора, които го правят от любов към спорта.“
По отношение на санкциите в гребането Оронова обяснява, че най-тежката мярка е дисквалификацията.
„Тя се налага при сериозни нарушения на правилата. Най-често дисквалификация се свързва с нарушения на антидопинговите разпоредби. Съществуват и жълти и червени картони, подобно на футбола. Те могат да бъдат давани при фалстарт или при навлизане в коридора на друг екипаж и възпрепятстване на неговото представяне.“
Специално внимание тя отделя и на ролята на арбитъра по дистанцията – съдията, който следва състезателите с моторна лодка и в края на гонката вдига бял или червен флаг.
„Ако състезанието е преминало по правилата и никой не е бил ощетен, арбитърът вдига бял флаг. Това е сигнал, че резултатите могат да бъдат публикувани. Червен флаг се използва много рядко – например при сблъсък между лодки или сериозно нарушение, което е повлияло на крайното класиране. В такъв случай резултатите не се публикуват, докато ситуацията не бъде разгледана.“
Пловдив вече е домакин на 14 големи международни първенства по гребане, а според Оронова причините за това са няколко.
„Нашият канал е наистина уникален. Още през 1999 година, когато организирахме първото световно първенство за юноши и девойки, чуждестранните състезатели бяха впечатлени. Казваха: „Вижте, той е като плувен басейн“. Уникалното е, че водата и лодките са на нивото на пътя край брега. Пътувала съм по целия свят и никъде другаде не съм виждала подобно нещо.“
Освен качествата на самото съоръжение, тя подчертава и ролята на организационния екип.
„В продължение на много години работим почти едни и същи хора. Всеки знае какво трябва да прави и това създава доверие у международната федерация. Трябва специално да отлича Иван Попов, който неизменно ръководи организационния комитет и има огромна заслуга за това Пловдив да печели домакинства.“
Особено предизвикателство предстои през следващата година, когато градът ще приеме едновременно две световни първенства – за юноши и девойки до 19 години и за младежи до 23 години.
„Това не е честа практика. Първият подобен шампионат беше в Ротердам през 2016 година, когато дори се проведоха три световни първенства едновременно. Организацията е изключително сложна. Говорим за над 2000 състезатели и повече от 500 лодки. Трябва да бъдат осигурени условия за състезатели, треньори, официални лица, помощен персонал и зрители. Малко организационни комитети по света могат да се справят с подобно предизвикателство.“
Историята на самата Даниела Оронова е неразривно свързана с гребането. Тя започва да се занимава със спорта през 1978 година, преминава през всички нива на развитие като състезател и участва в олимпийските регати в Сеул през 1988 г., Барселона през 1992 г. и Атланта през 1996 г.
След състезателната си кариера придобива международен съдийски лиценз, а по-късно работи десет години в международната федерация в Лозана като ивент мениджър, участвайки в организацията на световни купи и световни първенства.
„След като се върнах от Лозана, продължих да работя за международната федерация до 2022 година. В един момент реших, че толкова много пътувания вече не са за мен. Днес съм доцент в НСА, работя със студенти, но продължавам да се занимавам с организация на състезания и да съдийствам по света. Така моят любим спорт се превърна и в моя професия, което е чудесно.“
Разговорът с доц. Даниела Оронова показва, че зад успехите на големите международни форуми стоят не само състезателите, но и десетки специалисти, които работят далеч от прожекторите. Именно техният професионализъм и отдаденост помагат Пловдив да продължава да бъде сред най-разпознаваемите центрове на световното гребане.
