В рамките на инициативата „Трезор за идеи: Конкурс за концепция за развитие на бившата сграда на БНБ, гр. Пловдив“ (https://trezorzaidei.com/) бяха получени 42 предложения от страната и чужбина.
Експертното жури, с председател Пламен Панов, заместник-кмет „Култура, археология и туризъм“ на Община Пловдив, разгледа предложенията внимателно и по същество, преценявайки техните качества според предварително обявените критерии на конкурса, действителните функционални възможности, които сградата предоставя по отношение на местоположение, разпределение, архитектурен образ и историческа ценност.
Следвайки добрите международни практики по опазване на културното наследство и с идеята за постигане на оптимална адаптация и социализация на сградата, журито внимателно и задълбочено разгледа концепциите на участниците за обновяване на сградата и прилежащата ѝ среда.
Съгласно регламента, журито премира финално три предложения/проекта. Наградният фонд на конкурсната инициатива „Трезор за идеи“ е в общ размер – 14 100 лв., от които 9 100 лв. са осигурени от бюджета на Община Пловдив, а 5 000 лв. са дарение от „Холдинг КЦМ 2000“ АД.
Предложение „Банков удар: Център за млади надежди в сферата на творческите индустрии“ на творчески колектив в състав Нико Фасел, Ян Рудт от Германия.
Резюме: Авторите предлагат бившата банкова сграда да се превърне в център за млади надежди в сферата на творческите индустрии – една жизнена творческа екосистема, обединяваща млади артисти от различни дисциплини – от визуални изкуства до театър, музика, литература и кино и др. Творческият хъб не само би обогатил културния живот в града и би насърчил младите таланти, но би имал потенциала да се превърне в атрактивно място за общуване, културни събития, средище на млади творци, които да се учат един от друг и да се вдъхновяват взаимно. Същевременно ще предостави платформа за представяне на техните творби, пространства за обмен на идеи и по-нататъшно развитие на артистичните им умения.
Предложението е разработено на база анализ на ролята на изкуството в Пловдив в контекста на хилядолетната история на града, неговото богато културно наследство, специфични природни дадености, местната общност, творческите индустрии, инвестициите в изкуствата, урбанистичното възраждане, богатата палитра от културни събития и духа на иновации и сътрудничество. Всички те са в основата на развитието на града като културна столица и атрактивна международна дестинация, вдъхновяваща както артистите и техните публики, така и жителите и гостите на града.
Архитектурното решение си поставя за цел да представи по нов и отворен начин класическата затворена фасада, като предлагат нестандартно решение за оформяне на отворено към прилежащото площадно пространство входно пространство, като запазват „историческата обвивка“ и реорганизират посетителския път из сградата. Предложението включва разширяване на атриума и осигуряването на повече светлина и визуална комуникация между отделните нива. Офисните помещения са трансформирани в гъвкави, отворени пространства с директна връзка към атриума. Посетителите ще могат да се насладят на новия дизайн, който ще включва деликатно интериорно озеленяване и реализиране на плавна връзка между интериор и екстериор. Новите намеси са решени на базата на контраст по подходящ начин с избора на материали и хроматика. В сутерена и на първо ниво са предвидени пространства за комуникация и отдих, кафене и експозиционни площи. На второ и трето ниво са обособени студиа, галерии, учебни зали, фото-студио, звукозаписно студио, лаборатория, медиатека, пространства за работилници и пространства, обслужващи резидентни програми. Предвидени са и необходимите обслужващи административни, технически и санитарни помещения.
Предложената интервенция цели преобразуването на историческата банкова сграда в културен център, който да продължи по устойчив начин наследството на Пловдив като европейска столица на културата и да допринесе за бъдещото развитие на града.
Предложение „Музей на Пловдив: музейна експозиция за историята и духа на Пловдив“ на творчески колектив в състав: арх. Антоанета Топалова, арх. Мария Стоянова, арх. Володя Стоянов, Стефан Шивачев и инж. Ирина Рабенхорст.
Резюме: Предложението предвижда създаването на музейна експозиция за историята и духа на Пловдив с образователен център за деца и архив за архитектурно-градоустройственото развитие на града, което да отговори на назрели и ясно дефинирани през последните десетилетия потребности. Вдъхновени от историята на Пловдив, известен със своя дух, утвърден през вековете модел на толерантно съществуване на етноси и религиозни общности, и оформянето на града като водещ център на културно-историческия туризъм и увеличения туристически поток, авторите предлагат създаването на такава експозиция, в която българските и чужди туристи да получат тази предварителна обща представа за града и неговото културно историческо наследство, и която да бъде основа за планиране на маршрутите през следващите дни. На първо ниво /партер/, в бившия централен банков салон, е предвидена представителната част на експозицията, която представлява цялостен специално създаден мащабен макет на съвременния град, допълнително обживен от имерсивни съвременни технологии, който посреща посетителите и формира символично място за ритуални и тематични общоградски мероприятия, свързани с града. Обособени са тематични експозиционни площи, които разказват за историята и еволюцията на града. Предвидени са и пространства за информация, каса, екскурзоводи, музеен магазин. В северната част на етажа се предвижда зала за временни тематични експозиции и дискусии върху обекти от музейния архив, нови архитектурни и урбанистични проекти и други подобни инициативи.
На второ ниво е разгърнат детски музеен център, в който най-младите посетители ще могат да възпроизвеждат и интерпретират обекти и елементи на културната градската идентичност, за да я оценят и възприемат като своя ценност. Предвидени са и експозиционни площи, разглеждащи градоустройствената еволюция на града и знакови за града проекти и обекти. На трето ниво е предвидена тематична експозиция „Духът на мястото“, която обхваща изявата като веществена документация за всеки раздел на духовната културна дейност, с осигуряване на достатъчно пространство за реализиране на тематични дискусии, презентации, срещи на посетители в т.ч. на ученици и студенти с творци.
Експозицията разказва за образователни и научни институти в Пловдив – училища, университети, книжарници, издателства – изявени деятели и постижения, театрални дейци и изпълнители, поети, белетристи, журналисти, творци от всички жанрове на изобразителните изкуства, дейци на обществения живот и др. В подпокривното пространство е оформен панорамен кафе-клуб за срещи и дискусии, а в сутерена са предвидени площи за документален архив, трезор за материални артефакти, администрация, кабинети на музейни специалисти, читалня за посетители, проучватели и изследователи на архива, обслужващи помещения, инфраструктура и складове за инвентар. Екстериорното площадно пространство е третирано като открито фоайе за външна информация и отдих. Предназначено е за почивка и организация на посетителски групи със запазени дървета и зеленина и изграждането на декоративен фонтан, маркиращ входа на музея. Той ще представлява своеобразен възстановен спомен за „шадравана от Османския период на града“, който да се превърне в акцент на Пешеходната улица и градски репер.
Предложение „Трезор и съкровища: Филиал на Регионален археологически музей – Пловдив“, с автор Десислава Давидова.
Резюме: Предложението предвижда развиването на филиал на Регионален археологически музей – Пловдив – една от най-старите културни институции в страната, официално открит през 1882 г., в който да бъдат разработени изложбени площи за временни и постоянни експозиции, разкриващи богатия фонд на музея, наброяващ близо 250 000 експоната, по подходящ и иновативен начин. Адаптацията на сградата за филиал на РАМ-Пловдив предвижда използването на трезорите в сутерена за фондохранилище както заради изключително добрия микроклимат, така и заради сигурността, която осигуряват.
На първия, партерен етаж, е предвидено кафене с детски кът, а пищният емблематичен банков салон е превърнат в зала за временни изложби. По този начин се цели музеят да привлича както нови посетители и гости на града, така и чрез предлагането на възможности за превръщане на залата в многофункционално пространство за лекции, беседи, прожекции, да се превърне в обект за многократно посещение, в предпочитано място за отдих и придобиване на нови знания за историята на града и региона, за тематичните експозиции, за различните аспекти на археологията като научна дисциплина и не на последно място – да се превърне в своеобразен разказ за общото ни споделено минало.
На второто ниво е предвидено място за библиотека с читалня, споделено работно пространство (т.нар. co-working space), реставрационни ателиета. На третото ниво, в старинната част на историческата сграда са обособени експозиционни площи. В „новото“ крило на сградата на бившата банка, изградено през 1970-те, са обособени изложбени площи и пространство за работилници, малък киносалон, в който могат да се прожектират тематични филми или да се организират четения, беседи и др. Целта е пространството да бъде многофункционално, така че да може да се провеждат събития от различен тип, подходящи за различни възрастови и целеви групи. Офисите на обслужващите сградата (служители и специалисти) са обособени и с контролиран достъп. В рамките на експозиционните площи са предвидени поредица от тактилни пространства, чрез които посетителите от различни възрастови групи да съпреживеят части от ежедневието през различните векове. В допълнение, със средствата на 3Д мапинга и новите технологии и аудио-визуалните ефекти се постига своеобразно потапяне в средата, което да остави траен спомен от преживяното и наученото и да играе ролята на своеобразен мост не само през времето, но и през различните култури.
Екстериорното пространство е решено с уважение към средата като са предвидени минимални намеси, запазвайки сегашната роля на площадно микро-пространство за различни изложби и пърформанси. Предвидена е и малка зона за маси на открито. Предложението включва и възможност за прожектиране на видео-материали върху фасадата, като по този начин превърне локацията в предпочитано място за рекреация в края на деня, особено през активния летен туристически сезон.
След проведена дискусия, журито взе решение да отличи с „Почетна грамота“ още три от постъпилите предложения, които по атрактивен начин предлагат алтернатива за бъдещото развитие на сградата. Отличените с „Почетна грамота“ са:
Предложение „Арт форум“ с автор Мирта Билос от Великобритания
Предложението е своеобразен диалог между старото и новото, между сградата и града. Чрез повдигане и отваряне на терена, свързващ визуално прилежащите улици, сградата се превръща в продължение на градската тъкан, достъпна и отворена за всички. Културният център, като съвременна агора, се превръща в сърцето на културния и обществен живот. Предложението се отличава с контрастно и активно екстериорно решение с ярко подчертаване на новите намеси, обособяване на експозиционна зала в рамките на бившия салон и провеждането на възможност за вкарването на естествена светлина в сутеренните нива. Подходът се стреми да разкрие същината на сградата, като запазва отличителните и оригинални характеристики и същевременно въвежда серия от съвременни интервенции и маршрути, които разкриват многообразие от погледи и гледки, в ярък контраст с оригиналната тъкан.
Предложение „Имерсивен център за творческо развитие и дигитални изкуства“ с автор Михаил Огнянов, България.
Предложението придава нова жизненост и функционалност на сградата, съобразена със съвременните културни и технологични тенденции. Авторът цели да трансформира бившия банков салон в многофункционално пространство, оборудвано с високотехнологични средства за визуализация и звук, които да допринасят за изживяването на посетителите. Идеята е да се стимулира културното и творческото развитие на млади артисти и да предложи нова платформа за културен обмен в региона. Адаптацията на историческата сграда към нуждите на съвременното изкуство е замислено без да се нарушава нейната културна ценност. Центърът ще включва главна зала за имерсивни изкуствени преживявания и множество помещения за различни дейности, включително арт резиденции, работилници, лекционни зали и др. Целта е да се привлече широка публика – от местни жители до международни туристи, което ще допринесе за икономическото развитие на региона. Очакванията са центърът да стимулира културния туризъм, да създаде нови работни места и да увеличи обществения интерес към изкуствата и иновациите. Чрез създаването на партньорства с образователни институции, местни бизнеси и международни културни организации, да се стимулира обмена на знания и умения, както и да се осигури финансовата устойчивост на проекта.
Предложение „Гръбнакът: културен ренесанс в Пловдив“ на творчески колектив Цу Чин Хуанг, Ю Хсин Лий и Тинг Чен Ву от Тайван.
Предложението е вдъхновено от богатото минало на града като един от най-старите градове в Европа и на база задълбочено изследване на историята на града, неговите културни ценности и съществуващата културна инфраструктура и културен календар. Предлага превръщането на сградата в център, който да насърчава културното разнообразие, съвместното творчество и ученето през целия живот. Конкурсното предложение предвижда създаването на гъвкави отворени пространства, отворени за широката публика, галерии, артистични студиа и инкубатори, учебни зали и др. В подземията и на партерно ниво са разположени представителни стълбища, лоби бар, галерия и е обособен малък двор, книжен кът и сувенирен магазин. На второ ниво са развити поредица от галерии и пространства за перформативно изкуство, а на последното – студиа, учебни зали, пространства за работилници и място за дебати. Реорганизацията на функционалността и разпределението на сградата са осъществени посредством система от комуникационни елементи – нов вход на нивото на сутерена, стълби, пасарелки, които контрастират на историческата сграда, подчертаващи диалога между историческата субстанция и съвременните намеси.
В поредица от публикации предстои да бъдат представени всички останали подадени конкурсни предложения в инициативата „Трезор за идеи: Конкурс за концепция за развитие на бившата сграда на БНБ, гр. Пловдив“ (https://trezorzaidei.com/).
