Президентът Румен Радев е най-простият държавен глава, който България е имала. За съжаление, простотията върви с наглостта.
Той е главният виновник БСП да загуби срамно изборите буквално в последните дни на кампанията.
С дебелашкото си поведение да изгони академичната общност от шествието за 24 май в София като се изтъпани отпред с Корнелия Нинова, Радев направи така, че огромното мнозинство гласували висшисти да подкрепят ГЕРБ и Демократична България. Сдоби се и с Писмо на срама от ректора на Софийския университет проф. Анастас Герджиков, който му припомни, че подобна обида не е нанасял нито един държавен глава от 1990 година насам.
Винаги президентите са вървели на 24 май зад академичната общност, а не отпред. Още по-малко – в компания на един партиен лидер два дни преди европейски или каквито и да било други избори.
Радев получи академичен шут, който ще го катапултира като най-неуспешния президент в историята на България след вота на 26-ти май.
Вторият огромен фал бе циничната лъжа на Елена Йончева, бивша служителка в екипа на Радев, за втората къща на Бойко Борисов в Банкя. Такава няма – има бащин свинарник, на мястото на който е вдигната едноетажна пристройка в рамките на същия имот, с нотариален акт и платени данъци. А не нелегален имот, закупен от друго лице, както твърди Йончева, и невписан в регистрите едва ли не като партизанска землянка.
При подобна лъжа, изречена два дни преди вота, как интелигентен човек да вярва на всичко останало, казано от Йончева в кампанията?
Истерията на една атака ad hominem, която избраха БСП и Румен Радев (впрочем същият подход избра и Атака на Сидеров) доведе до катастрофа сред собствените им електорати.
Корнелия Нинова стигна дотам да иска оставка на правителството преди да е спечелила избори – политическа слабост или човешка наглост? – все едно: връзването на каруцата преди коня винаги свършва в блатото.
БСП загуби сред твърдото си ядро привърженици, а както сполучливо се изрази наскоро един писател – две баби погребаха партията на Дядото.
Днешното изявление на Румен Радев след вота продължава същия арогатен и дебелашки стил на селски стражар пред празен обор.
Радев обяви, че партиите са виновни за слабото гласуване – действително гласувалите българи са доста под активността в цяла Европа, която от своя страна е рекордна за всички евроизбори досега.
Виновни са му хората, които не излезли да гласуват! Ами това е свободен избор, Радев, не задължителен. И да не гласуваш – също е избор.
Само че вина за това да не се гласува както в Европа носи самият той, щабът му и вероятно гуруто, което слуша, и което му внушава, че с персонални атаки, клевети и лъжи може да се печелят гласове.
Грешката на Радев и наставниците му е огромна. Срещу Цецка Цачева подобна кампания сработи (и заради самата нея, разбира се), но залогът сега бе друг – Европа или антиЕвропа. С неевропейска кампания, с байганьовско оплюване на хора, с омаскаряване на биографии се стига до блатото.
Впрочем Радев се радваше, че Цачева загуби и в родното си село на президентските избори, сега обаче мълчи като наакан, че родното му село гласува за ГЕРБ и хвърля вината на всички партии.
Е, не така, селски, така не става.
С говорене ad hominem се печели разочарование дори от своите. И омраза – от всички останали.
