Студентите в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ масово използват изкуствен интелект, но го приемат с предпазливост и поставят въпроси за рисковете, правилата и ролята му в обучението. Проучване показва, че 97,5% от студентите в Пловдивския университет използват инструменти с изкуствен интелект, но само 29,3% го определят еднозначно като полезен.
Данните са от анкетно проучване, проведено в рамките на проект „Образовани за образованието“, реализиран от Българското училище за политика „Димитър Паница“ по програма Erasmus+.
Изследването очертава важна промяна в студентското ежедневие – изкуственият интелект вече не е бъдеща тема, а реален инструмент, който младите хора използват в обучението си. 64,6% от студентите заявяват, че използват AI инструменти, а още 32,9% ги използват понякога. Само 2,4% посочват, че не използват такива инструменти.
Въпреки масовата употреба отношението към AI не е еднозначно.
Над половината от анкетираните — 53,7%, възприемат изкуствения интелект едновременно като полезен и рисков. 29,3% го определят като полезен, а 17,1% — като рисков.
Това показва, че студентите не отхвърлят новата технология, но не я приемат и безусловно.
Те виждат в нея възможност за по-бърза работа, достъп до информация и помощ при подготовка на учебни задачи, но едновременно с това разпознават рискове, свързани с прекомерно доверие, зависимост, авторство и достоверност на съдържанието.
Регулаторната информираност остава по-слаба от реалната употреба.
75,6% от анкетираните са чували за регулации на изкуствения интелект, но само 22% смятат, че напълно разбират как тези правила ги засягат.
Сред отговорилите на въпроса какво не знаят за AI, 67,5% посочват, че не знаят как се регулира изкуственият интелект, 56,3% — какви са рисковете, 30% — как да го използват правилно, а 12,5% — как работи.
Отворените отговори в анкетата допълват числата и показват как студентите мислят за AI отвъд общите категории „полезен“ и „рисков“.
Те поставят конкретни въпроси за правилната употреба на изкуствения интелект в обучението, за подготовката на учебни материали, за ролята на преподавателя и за риска технологията да замести самостоятелното мислене.
Проучването обръща специално внимание и на социалните мрежи. Студентите ги оценяват по-скоро критично като фактор в обучението. 32,9% определят влиянието им като по-скоро отрицателно, а 26,8% — като отрицателно.
Така общо 59,7% виждат социалните мрежи в негативна или по-скоро негативна светлина по отношение на ученето. Положителна или по-скоро положителна оценка дават общо 37,8%, а 2,4% смятат, че социалните мрежи нямат влияние.
Най-сериозният проблем от социалните мрежи според студентите е зависимостта — 76,8%. Следва разсейването, посочено от 70,7%. Липсата на контрол е отбелязана от 32,9%, а дезинформацията — от 13,4%.
Критичното отношение се потвърждава и от отговорите за ограниченията. 65,9% от анкетираните смятат, че са нужни ограничения в използването на социалните мрежи, 20,7% не са сигурни, а 13,4% не подкрепят ограничения.
В свободните отговори на анкетата студентите говорят за прекомерно използване на телефони, за трудности с дисциплината, за нужда от ограничаване на социалните мрежи при децата и за контрол върху информационното съдържание.
Проучването показва и по-широката потребност на студентите от практическа подготовка в образованието. 74,1% от отговорилите посочват, че имат нужда от практически примери, 54,3% — от анализ на реални казуси, а 49,4% — от дискусии с институции.
Свободните отговори потвърждават тази потребност. Студентите многократно посочват, че им липсват „повече практика“, „практически примери“, „реални казуси“, „връзката между това, което се учи, и реалния живот“.
Проект „Образовани за образованието“ има за цел да повиши знанията и ангажираността на студентите по теми, свързани с образователните политики, изкуствения интелект и социалните мрежи в образованието.
Анализът на анкетата сред студентите от Пловдивския университет показва, че младите хора не търсят само повече информация. Те искат практически отговори и разговор за това как новите технологии променят ученето, професиите и обществената среда.
