За първи път Годишните награди на Съюза на българските журналисти ще бъдат връчени в града под тепетата.
На 30 и 31 октомври 2026 г. журналисти от цялата страна ще гостуват, за да участват в тържествата, посветени на паметта на поколенията, градили традициите на пловдивската журналистика.
Пловдив се подготвя да отбележи 100 години от началото на организираното журналистическо движение в града.
Юбилеят ще бъде почетен с поредица от събития, които съчетават признанието към съвременните журналисти, паметта за техните предшественици и стремежа свободното слово да има място в обществения живот.
Кулминацията на честванията ще бъде на 30 и 31 октомври, когато в Пловдив ще гостуват представители на журналистическата общност от страната, за да се присъединят към тържествата.
В програмата са включени откриването на инсталация, посветена на журналистическата професия, връчването на Наградите на пловдивските журналисти и провеждането на Годишните награди на Съюза на българските журналисти. За първи път в историята на СБЖ призовете на най-старата и авторитетна журналистическа общност в страната ще се проведат извън столицата – в Пловдив.
Инициатори на юбилейната програма са пловдивските дружества към СБЖ „Глас“, „Европрес“, „Марица“ и „Филипопол“, които обединяват усилията си около идеята 100-годишнината да бъде празник на професионалната общност и събитие за града, в който традициите на журналистиката започват още преди Освобождението.
Тук д-р Иван Богоров редактира „Журнал за наука, занаят и търговия“, а Христо Г. Данов поставя началото на „Марица“, който е първият вестник след Освобождението и поставя основите на родната журналистика. „Балканска зора“ се утвърждава като важен етап в развитието на българския всекидневен печат.
От Пловдив Захари Стоянов издава вестник „Борба“, чрез който защитава и популяризира идеята за Съединението. Имената на Иван Вазов, Йоаким Груев, Найден Геров, Драган Манчов, Харитон Генадиев, Лука Говедаров, Недко Каблешков и редица други книжовници, издатели и общественици допълват картината на нашия град, в който печатното слово е неразделна част от просветното дело и обществените промени.
На 30 октомври 2026 г. от 16 часа на площад „Журналист“ ще бъде официално открита инсталация в чест на журналистите и тяхната мисия да съхраняват истината, паметта и духа на времето. Неин автор е популярният скулптор Атанас Карадечев.
Проектът е изработен от известните архитекти Илко Николов и Кирил Мавров, които прегърнаха идеята на пловдивските журналисти.
Припомняме, че пространството пред сградите на Радио Пловдив и БНТ – Пловдив, вече носи името площад „Журналист“. Предложението бе прието единодушно от Общински съвет – Пловдив на 6 ноември 2025 г.
Мястото е символично, защото свързва историята на печатното слово с развитието на радиото и телевизията, а и с присъствието на журналистиката в живота на града.
Идеята за поставяне на инсталацията на площада е пространството да се превърне в място на признателност, размисъл и среща между поколенията, а и да разказва на гостите на града за великите българи, които с перо и сърце градиха паметта на Пловдив и превърнаха ежедневието в история.
След откриване на инсталацията в Епископската базилика на Филипопол ще се състои церемонията по връчването на Наградите на пловдивските журналисти.
На церемонията ще се съберат журналисти, представители на културния и обществения живот и гости, които споделят значението на свободното слово като фундамент на демократичното общество.
На следващия ден от 11 часа, в Дома на културата „Борис Христов“ ще се проведе тържествената церемония по връчването на Годишните награди на СБЖ. За първи път престижните отличия ще бъдат връчени в Пловдив, като знак на признание за града, положил основите на свободната журналистика.
Събитията се провеждат в навечерието на Деня на народните будители – 1 ноември. Те се осъществяват с изключителното съдействие и подкрепа на кмета на Община Пловдив Костадин Димитров и неговия екип.
Журналистите са благодарни на арх. Илко Николов, арх. Кирил Марков, които представят визията на проекта, както и към директора на НБ „Иван Вазов“ Димитър Минев и екипа му за грижата към документалното наследство и за възможността старите периодични издания да бъдат съхранявани и достъпни за изследователи и читатели.
