Българският писател Георги Господинов е сред претендентите за тазгодишната Нобелова награда за литература, пише германският вестник „Франкфуртер алгемайне цайтунг“.
Носителят на отличието ще бъде официално обявен в 14 часа на 8 октомври, 2026, в Стокхолм.
Предложенията на „Франкфуртер алгемайне цайтунг“ за Нобел са Георги Господинов, Джералд Мърнейн, Габриела Адамещяну, Ака Морчиладзе, Мишел Уелбек, Колм Тойбин, Хода Баракат.
Господинов е представен като фаворит на ФАЦ.
Очеркът за Господинов се нарича „Георги Господинов: Поетичен размах“
Георги Господинов е сред най-оригиналните гласове в световната литература. Роден през 1968 г. в Ямбол и живеещ днес в София, той изследва Европа във всичките ѝ настроения с поетичен размах и меланхолична ирония. Творчеството му е проницателно, експериментаторско и многообразно – включва както проза и поезия, така и оперни либрета и сценарии. В него неизменно откриваме великолепния разказвач, изпълнен с хрумвания, причудливи моменти и отчаяна жизнерадост. Срещаме например експерт по залезите, който се подготвя за последното космическо спускане на завесата, или баща, който в търсене на дъщеря си броди пеша из един излязъл от релси свят, в който вече не съществуват никакви транспортни средства.
Още ранните му произведения, всички преведени на немски от Александър Зицман, като „Физика на тъгата“ (2014) и „8 минути и 19 секунди“ (2016), събират повествователни миниатюри и скици, които се движат свободно през различни епохи и едновременно с това насочват поглед към комунистическото минало на България, към разпада на стария ред и новото начало след 1989 г.
Най-значимият му роман, „Времеубежище“ (2022), отличен, наред с други награди, с Международната награда „Букър“, е спираща дъха литературна фантазия. Действието се развива в цюрихска клиника за хора с деменция, чиито стаи са обзаведени така, че всяка от тях пресъздава определено десетилетие от XX век. Сред интериори със специфични аромати и предмети от отминали епохи пациентите, чиито спомени постепенно избледняват, трябва да намират утеха.
Но тези убежища във времето се оказват едновременно благословия и проклятие. Защото в Европа от романа постепенно се разпространява обсебване от миналото. Скоро не само болните, но и цели държави започват да проявяват интерес към това завръщане назад във времето. Неспособността на хората да постигнат съгласие за общо бъдеще и стремежът на всички да търсят спасение във вчерашния ден превръщат „Времеубежище“ във въздействаща алегория на нашето съвремие. Тези минали времена заливат романа като цунами – италианците копнеят да се върнат в 60-те години, а западногерманците – в 80-те, завършили с падането на Берлинската стена.
Липсата на бъдеще разкрива у Господинов огромен резервоар от носталгия. Най-новата му книга, „Градинарят и смъртта“ (2025), звучи съвсем различно – с изненадващо интимен тон. Тя съчетава мемоар, изповед и моментна снимка и разказва за смъртта на баща му, за една градина и за едно поколение, останало встрани от пътя.
И това гранично преживяване той описва проницателно, но същевременно нежно и почти смирено. Във всички тези произведения Господинов се вглежда в миналото и улавя пулса на нашето настояще.
