Ясен Василев е роден през 1988. Завършва 9 ФЕГ „Алфонс дьо Ламартин”. В момента следва Драматургия в НАТФИЗ.
Автор на проекта „Делюзии” (Януари 2008, Хамбара) – поезия и проза в диалог – съвместно с Мина Стоянова.
Автор на експерименталния пърформанс „Когато часовниците се топят” (Май 2008, Аулата на СУ) по авторски текстове и стихове на Гео Милев. През 2008 печели втора награда на Националния конкурс за поезия „Веселин Ханчев” за поемата „амнезия по време на медитация”. Има публикации в Литературен вестник, СЕГА, Монитор, Алтера, Култура, Страница, 39 грама, Кафене и всички големи литературни издания в интернет. От септември 2008 е редактор в електронното издание Public Republic. Предстои представянето на проекта Dirtify/War X с Мина Стоянова и Шаманчето от Попара.
Теория за тялото
не очите са важни а тялото
оловнотежко закотвено
насред буря в бутилка
размеква се
разтича се
разпада се
после се събира
като кал като глина
се смесва омесва
размива
затрива
изтрива
в другото тяло
когато Тя спи
когато вретената горят
и двете тела са едно
те се поемат един друг
и се сливат и се търсят един друг
в себе си и в другия
забравят се и се преоткриват
загубват се в теорията
какво трябва да бъде
вътре докато избягат от плътта си
докато разкрият гениалните си гени
докато разголят безсрамно клетките си и ги разпратят във всичките непознати посоки на нищото
докато удавят себе си и другите в жаждата в надеждата си
докато спрат да мислят с тела
докато започнат да говорят с очи
и твоите очи са вече мои очи
и моите очи са вече твои очи
дотогава те ще репетират заедно смъртта
ще се заключват в кулата
ще репетират тялото което желаят
ще репетират тялото от което се боят
ще се въртят и ще се връщат по витото стълбище
ще скъсват с вече изпреденото
ще мастурбират ще оргазмират
ще омърсяват бездетната материя
Царят и Царицата
до тринайсетото отместване на часовниковата стрелка преди завършения кръг
после ще прободат пробудата
и ще потънат наново в реалността
и там ще искат да се удавят един друг
и да се удавят един в друг
но там всичко е невъзможно
а когато свършат – целувката на Воайора –
и отново очите са влажни
а тялото – презаредено
когато Тя бди
когато вретената се въртят
SCARABEUS SACER
този който ражда сам себе си
едва ли страда от едипови комплекси
едва ли познава електра отблизо
той изпълзява като змия от земята
и наоколо виреят зли поличби
растат магьосници
в седалището на окото му
лодкарят неуморно гребе небето
мътят се звездите люпи се ковчегът
отваря се клепачът на луната
и корабът потъва в слънцето
испанската армада в облаците
обречен е лудият тристан
гео милев трябва да умре
обезобразено егото
там някъде крачи едноока
самуиловата армия
там някъде крачи обезглавен
последният поет и
септември септемврира скарабея
