Най-младата му пациентка е на 22 години, най-възрастната – на 100. Между тези две крайности д-р Валентин Иванов, началник на Отделението по хирургична онкология на База I на Комплексен онкологичен център – Пловдив, вижда една и съща истина: ракът на гърдата не пита за възраст, но почти винаги отговаря на навременността.
В разговор за профилактиката, гените, модерното лечение и неизказаните страхове хирургът обяснява защо жените не бива да чакат бучката.
Най-често пациентките стигат до кабинета, след като сами напипат бучка или друга промяна в гърдата.
Тогава заболяването невинаги е в ранен стадий, а колкото по-рано се открие, толкова по-големи са шансовете за успешно лечение.
„Бих искал жените да не чакат симптоми, а да се грижат за здравето си чрез редовни профилактични прегледи и подходящи образни изследвания“, казва д-р Иванов.
Прегледите трябва да са при специалист с опит в диагностиката и лечението на заболяванията на млечната жлеза.
Най-опасният мит е не конкретно твърдение, а поведение: самолекуването и доверието към хора без медицинска квалификация, които предлагат алтернативни методи вместо доказано лечение.
Така се губи време за точна диагноза и начало на терапията.
При съмнение или вече поставена диагноза пациентката трябва да потърси квалифицирана помощ, от лекари, които могат да обяснят диагнозата, възможностите за лечение и очакваните резултати.
Болестта може да засегне всяка възраст.
Най-младата пациентка на д-р Иванов е била на 22 години, с голямо образувание в гърдата.
При младите жени случаите са по-редки, но прогресивно се увеличават след 40-ата година, а най-голям дял се диагностицират след 50-ата.
Профилактиката трябва да се съобрази с възрастта и индивидуалния риск.
Хирургът препоръчва прегледите да започнат от 30-годишна възраст, с преглед и ехограф всяка година.
След 40 години се минава на преглед веднъж годишно и мамография на всеки две години, а при необходимост се добавя и ехография на млечните жлези.
При жените с повишен риск проследяването започва по-рано и включва специфични изследвания.
Най-важното остава да не се пренебрегва нищо ново в гърдата, независимо от възрастта.
Наследствеността има съществено значение при част от случаите.
Понякога заболяването се среща в няколко поколения – при баба, майка и дъщеря или други близки роднини – и това може да насочва към генетична предразположеност.
Около 5-10% от случаите се свързват с наследствени патогенни варианти, най-известните от които са в гените BRCA1 и BRCA2.
Те носят повишен риск от рак на гърдата и от други злокачествени заболявания.
При съответните показания се препоръчват генетична консултация и изследване.
Откриването на такъв вариант може да повлияе на избора на лечение, на профилактичните мерки и на проследяването – както на пациентката, така и на близките ѝ.
Когато единият родител е носител, всяко негово биологично дете има 50% вероятност да наследи варианта.
Това не означава, че човекът непременно ще се разболее.
При установен вариант се изготвя индивидуален план за наблюдение и при нужда се обсъждат профилактични мерки.
Ракът на гърдата е заболяване с многофакторен произход и не винаги може да се посочи причина. Доказано значение за риска обаче имат употребата на алкохол, наднорменото тегло и недостатъчната физическа активност, особено след менопаузата.
Здравословното тегло, движението, балансираното хранене и ограниченият алкохол не гарантират, че болестта няма да се появи, но намаляват част от рисковите фактори.
Не по-малко важни са профилактичните прегледи и ранното търсене на помощ.
Лечението през последното десетилетие се е променило във всички направления – хирургия, лъчелечение и системна терапия.
Подходът е все по-прецизен и индивидуализиран: съобразява се не само със стадия, но и с биологичните характеристики на тумора.
В хирургията целта е гърдата да се запази, когато това е онкологично безопасно. Органосъхраняващите и онкопластичните операции позволяват туморът да се отстрани, като формата на гърдата се съхранява или възстановява.
Мастектомията остава необходима при определени клинични ситуации, а изборът на операция зависи от размера и разпространението на тумора, съотношението му към гърдата, биологичните му характеристики и други индивидуални фактори.
По-щадящи подходи има и при лимфните възли в подмишницата: при подходящо подбрани пациентки се избягва ненужното им отстраняване и намалява рискът от лимфедем – оток на ръката.
Това е важно за физическото възстановяване, за качеството на живот и за самочувствието на жената.
Напредък има и в системното лечение.
Химиотерапията, хормоналната и таргетната терапия, а при определени показания и имунотерапията, позволяват лечението да се съобрази с конкретния тумор.
При някои пациентки предоперативната терапия значително смалява тумора, а понякога в оперативния материал не се открива инвазивен тумор.
Това може да промени хирургичния подход и да подобри резултатите.
Лъчелечението също е все по-прецизно: ефективен контрол върху болестта при максимално щадене на здравите тъкани.
Всичко това стъпва на точна образна и патоанатомична диагностика, на изследване на биологията на тумора и на правилно стадиране.
Тактиката се определя от мултидисциплинарен екип, който обсъжда всеки случай поотделно.
„Съвременното лечение на рака на гърдата е пример за персонализираната медицина“, обобщава д-р Иванов – максимална ефективност с възможно най-малко физически и психологически последствия.
Най-големият страх на пациентките е за живота: ще се излекуват ли и какво ги очаква.
Следват други въпроси, често неизречени.
Ще запазят ли гърдата си?
Как ще се промени ежедневието им?
Как ще понесат лечението и как то ще се отрази на семейството и работата?
Тревожи ги и несигурността кой ще ги лекува, къде и колко време.
Затова освен медицинска помощ те имат нужда от разбиране, ясна информация и подкрепа през целия път.
Сред случаите, останали най-дълбоко в паметта на хирурга, е операцията на 100-годишна жена с карцином на гърдата.
Тя премина успешно и пациентката се прибра у дома в добро общо състояние.
„Възрастта сама по себе си не трябва да е единственият фактор при решението за лечение“, е изводът му.
Всяка пациентка се оценява индивидуално – общо здравословно състояние, съпътстващи заболявания, функционални възможности и очаквана полза от лечението.
Има симптоми, които не бива да се пренебрегват: новопоявила се бучка или уплътнение в гърдата, промяна във формата или контура ѝ, хлътване на кожата, вид на „портокалова кожа“, промени или хлътване на зърното, кървав секрет от него и увеличени лимфни възли в подмишницата.
Те не означават непременно рак – причина могат да бъдат и доброкачествени заболявания. Но причината трябва да се уточни с преглед и необходимите изследвания.
Съветът на д-р Иванов към читателите е кратък: не се страхувайте от профилактичните прегледи и не отлагайте консултацията при съмнителен симптом.
Ранното откриване и навременното лечение дават по-добри възможности за успех.
„Грижата за здравето започва с информираност, отговорност и навременни действия.“
