Православната църква отбелязва Успение на Света Анна – блажената смърт на света Анна или както канонически се нарича – Успението й.
Света Анна била потомка на Аароновия род и родила Мария, бъдещата майка на Спасителя на човечеството. Светицата се приема и почита като един от основните християнски символи на майчинството.
Българите наричат празника Лятна света Анна. Той е разпространен в района на Западна България и Родопите, особено в Асеновградско. Там приемат, че Лятната Света Анна бележи края на лятото. Светицата се почита най-вече от жените като покровителка и защитница на бременните невести и на раждаемостта.
За да могат да износят плода и да раждат леко, на празника на Лятна Света Анна се спазват строго някои забрани – не се работи нищо, не се пере и мие, не се шие и плете. Много е разпространено старото поверие, че ако „трудна жена работи на Света Анна, ще пометне”.
На празника бременните жени и младите булки отиват на черква, молят се за здравето на децата и палят свещи пред иконата на светицата закрилница. Обкичват иконата с цветя и я даряват с ризи, чорапи, кърпи, пари. След края на църковната служба майките раздават пресни пити в двора на черквата и из махалата, за да бъдат здрави рожбите им.
Вярва се, че светицата пазела децата от „огън” – висока температура и треска. В Източна България на Лятна Света Анна жени и деца тръгват да берат лековити билки по полето.
В Западна България преди празника се извършват различни магически действия срещу магьосници, бродници и житомамници, които обират чуждото плодородие. В югозападните български краища на Лятна Света Анна организират оброк – служба с курбан, в която взима участие целият род. Жертвоприношението се прави, за да омилостивят светицата и тя да предпази нивите от пожар и градушка.
Имен ден празнуват: Анна, Ана, Ани, Аника, Аница, Анче, Анушка, Анита, Анелия, Анета, Анабел, Яна, Вилиана.
