Издателска къща „ХЕРМЕС“
представя
МОМИЧЕТО СЪС СНЕЖИНКИТЕ
от Мара Андек
Превод: Емилия Драганова
Приказен роман за магията на словото и силата на любовта
Очаквайте на 27.10.2026 г.
За книгата
Декември 1925 г.
В един студен зимен ден фургон, целият накичен със снежинки, се приближава към коледния базар на Ротенбург. На капрата седи млада жена с голямо куче. Това е пътуващата разказвачка на приказки Мари Щайнхоф. Децата, които скоро се стичат от всички посоки, я наричат Момичето със снежинките. Тя притежава малко, но дава много: с историите си вдъхва кураж и надежда на селяните, които ѝ осигуряват храна и подслон, и на децата. Магия ли е това? Имат ли древните приказки лечебни сили?
Точно до малкия приказен театър на Мари младият студент Карл е разпънал щанда си за захарен памук. Скоро той е също толкова очарован от загадъчната си съседка, колкото и децата. Защото думите на Мари са пропити с вълшебство.
Същата вечер пътищата на разказвачката на приказки и продавача на захарен памук се разделят. Но това няма да е последната им среща…
Интервю с Мара Андек
Моля, представете се накратко на читателите!
Казвам се Мара Андек и живея със съпруга си, двете си дъщери и куче в малко швабско селце. Журналистка съм и пиша книги за юноши и възрастни.
Как се захванахте с писането на романи?
Като журналист пиша всеки ден: статии, радио репортажи и текстове за нехудожествени книги. Работя на свободна практика и понякога съм много заета, но има и моменти с по-малко задачи, които използвам, за да пиша свои собствени истории.
Как изглежда типичният ви писателски ден?
Сутрин съм сама – тогава планирам или пиша нови сцени. Следобед, когато винаги очаквам прекъсвания от семейството си, правя проучване или редактирам написаното. Всъщност за редактирането често дори е добре, когато от време на време трябва да се занимавам с нещо съвсем различно. Това ми дава необходимата дистанция от текста и ми позволява да го видя със свеж поглед.
Какво беше чувството да държите собствена книга в ръцете си за първи път?
Беше прекрасно. Свят от мисли, първо в главата ми, после на екрана, а сега изведнъж осезаеми. Наистина страхотен момент!
Коя книга ви е оставила трайно впечатление и си е спечелила място в библиотеката ви?
Толкова са много! Имам цял рафт, посветен на най-важните ми книги. Винаги когато съм болна, чета „Мечо Пух“. Действа ми като лекарство! Други надеждно повдигат настроението ми, например книгите на Валтер Мьорс и Марк-Уве Клинг. Има и детски книги, които обичам да препрочитам, като тези на Астрид Линдгрен и „Червената Зора“ от Курт Хелд. И много книги, които намирам за интелигентни, но винаги трябва да са и забавни. „Никога не ме оставяй“ от Казуо Ишигуро е една от тях.
В послеслова на „Момичето със снежинките“ казвате, че сте открили прототипа за главните герои Мари и Карл в истинската история на писателите Лиза Тецнер и Карл Хелд. Дали книгата щеше да бъде написана без тези хора?
От дълго време се интересувам от Лиза Тецнер, защото темата за приказките ми е безкрайно интересна. Напълно възможно е да бях написала книга, в която приказките играят важна роля, дори и да не бях задълбочила проучването си. Въпреки това, благодарение на предварителните ми познания, отначало ми беше ясно, че действието в книгата трябва да се развива през 20-те години на миналия век. Може би иначе щях да избера друг период от време. А разсъжденията на Лиза Тецнер за разказването на истории, публикувани в мемоара ѝ, също ми повлияха. Освен това в повествованието се промъкнаха и други дребни детайли. Например, Лиза Тецнер също е пътувала из страната с препоръчително писмо, като героинята ми Мари. А Курт Хелд е бил хоспитализиран с малария по време на Първата световна война, което пък използвах за Карл.
Посещавали ли сте местата, на които са пътували Мари и Карл?
Обиколих местата, споменати в романа, през 2024 г. Освен това карах по маршрута, който Мари изминава с конска карета. Исках да съм сигурна, че пътеките не са твърде стръмни за кон, теглещ фургон.
Героинята ви Мари вълнува дълбоко, особено заради съчетанието от сила и уязвимост. Как подходихте при изграждането на образа ѝ и какво беше особено важно за вас?
Първо си избрах подходящи приказки, отговарящи на характерите на Мари и Карл. За Карл това беше „Щастливият Ханс“. Ако Мари беше приказен герой, тя щеше да е момичето от „Звездните жълтици“ на Братя Грим. Когато едно бедно сираче загубило почти всичко, то раздало дори последните си притежания, за да направи другите хора щастливи. Тогава от небето паднали звезди и я направили богата завинаги.
В реалния живот, разбира се, е малко по-различно. Мари също губи дома си. Но нейната максима е друга: „Колкото повече умееш, толкова по-малко помощ ти е необходима от другите. А който винаги може да си помогне сам, няма нужда от дом.“ Тъй като Мари е съвсем сама на света, тя чувства сила в себе си, за която никога не е подозирала, че съществува. И никога повече не иска да загуби. Тя има самочувствие, защото може да се довери на себе си и на способностите си. И именно от тази позиция тя помага на другите със своите приказки.
С напредването на сюжета Карл се научава да приема Мари такава, каквато е. И тя усеща, че силата ѝ не намалява в присъствието му, а напротив, расте. В една сцена от романа, под „звездния дъжд“ от снежинки, тя успява да се освободи от миналите страхове и си обещава да пази само красивите спомени. С това тя е свободна да живее собствения си живот.
За мен беше важно в тази модерна приказка „принцът“ да не се появява като избавител от бедност и трудности, нито като отговор на всички въпроси. Той трябваше да бъде истински партньор и двамата да изберат да споделят пътя си като равни.
Защо избрахте периода между войните?
Имах няколко подтика: пандемията, новата война в Европа, борбата за демокрация – виждам много паралели с днешния ден. В същото време именно тогава жените получават възможности, които не са имали преди, и това прави периода завладяващ за мен. Това е помогнало на млади жени като Лиза Тецнер да тръгнат да пътешестват из страната и да носят приказки и просвета на деца и възрастни. А и историята започва на 29 ноември 1925 г. За мен беше прекрасно да пътувам точно сто години назад във времето, за да изследвам какъв е бил светът тогава.
