Пловдивски литературен музей в сградата на БНБ

От трезор на парите – в трезор на литературата

Добре е, че община Пловдив е обявила конкурс „Трезор за идеи“ за бъдещето на бившата сграда на БНБ на Главната улица. Но твърде рестриктивни, струва ми се, са изискванията, които по презумпция включват архитекти /дори цяло бюро/, за да се състави документацията. Затова – подарявам им идея извън конкурса

Пловдив има музеи за всичко, великолепен театър, концертна зала (засега в ремонт), Дом на културата (втора театрална сцена), общински и частни галерии, но няма… литературен музей.

Това е озадачаващо, като се има предвид, че историята на този град от Възраждането насам е преди всичко литературна.

Тук е създадено българското книгоиздаване – Христо Г. Данов, Драган Манчов. Тук живеят и пишат най-значимите ни възрожденски писатели – от Петко Славейков, през Йоаким Труев и Гаврил Кръстевич, до Вазов (цялата „Епопея“ е написана в Пловдив), К. Величков, Захари Стоянов („Записките“ са сътворени тук)… Оттук са минали и Яворов, и Дебелянов.

Модерността в града идва с писателя и драматурга Христо Казанджиев.

Един от големите романи на 50-те – „Тютюн“, Димитър Димов пише в Пловдив.

Мога да продължа с „Цената на златото“ на Генчо Стоев, да мина през „История на българската литература“, която Светлозар Игов пише в Пловдив и в Хисаря, да спомена и най-добрата стихосбирка на Стефан Цанев – „Реквием“, също създадена тук, през гъмжилото от писатели и поети от късните 60-те до края на ХХ в.

За никой от тях няма и стаичка в Пловдив. Ръкописи, книги, кореспонденция, снимки се даряват от наследниците в Народната библиотека и потъват там сред стотиците хиляди стари и нови томове. Има и откъслечни неща из различните музеи.

Но няма Пловдивски литературен музей.

Струва ми се, че градът го заслужава. Струва ми се, че хората на словото тук – по някаква необяснима, но непоклатима традиция, са винаги след художниците, артистите, музикантите. Галерии (включително постоянни лични експозиции), театър, опера – добре, но защо писателите са винаги на улицата?

Предполагам, че писатели, литературоведи и издатели ще се обединят зад идеята Пловдивски литературен музей. Не знам дали кмет и общински съветници ще я припознаят, надявам се. Ако се случи, проектът би могъл да стане факт още през този мандат.

Накратко:

Първият от петте етажа на сградата на БНБ може да се превърне в постоянна експозиция на писателите ни от Възраждането, живели и писали (включително за вестници) в Пловдив.

Вторият може да продължи летописната памет на града с изданията, спомените, записките, кореспонденциите на една забележителна група пловдивски летописци – от Стою Шишков, през Никола Алваджиев до най-последните.

Третият може да побере литературния архив на Пловдив от 20-те до 60-те години.

На четвъртия биха могли да се разположат 70-те, 80-те и 90-те с „университетската“ група писатели и поети от втората половина на ХХ в.

Петият (ако на изкушените от литературата им стигнат сили да го изкачат) следва да е голяма лабиринтообразна (по Борхес) пловдивска библиотека.

Пространството пред сградата е идеално място за постоянна литературна сцена (и до днес такава в Пловдив няма, а писатели и издатели плащат на частни галерии и салони за четения, срещи и промоции).

В комбина с добър архитект – идеята би превърнала 5-етажната „сградата на парите“ в Пловдив в Пловдивската вавилонска библиотека

Ето – подарявам ви идеята.

5 1 vote

Рейтинг