Последните размени на реплики на Доналд Тръмп към папата, изображението на президента в Truth Social като фигура, подобна на Христос, както и заплахата му да унищожи цивилизацията на Иран, повдигнаха въпроси относно психическата му способност да изпълнява длъжността си, пише The conversation.
Бившият директор на ЦРУ Джон Бренан се присъедини към призивите за задействане на 25-ата поправка на Конституцията на САЩ с цел отстраняването на Тръмп от президентския пост. Той заяви, че тя е „написана с мисъл за Доналд Тръмп“.
Какво представлява 25-ата поправка и как би действала тя?
Поправката има за цел да изясни някои конституционни неясноти в случай, че президентът не е в състояние да продължи да изпълнява длъжността си. Първите три раздела от поправката са ясни и безспорни.
Раздел 1 гласи, че ако вицепрезидентът наследи президента при смърт или оставка, той става президент (а не само изпълняващ длъжността).
Раздел 2 предвижда механизъм за запълване на овакантена позиция на вицепрезидент.
Раздел 3 пък описва възможност президентът временно да предаде правомощията и задълженията си на вицепрезидента по време на период на неработоспособност (например при поставяне под упойка).
Раздел 4 е значително по-сложен и труден механизъм за временно освобождаване на президента от задълженията и отговорностите на поста. 25-ата поправка в Конституцията на САЩ разглежда проблема с президенти, които не са годни да продължат да изпълняват длъжността си, но не признават собствената си неспособност.
Именно този раздел от поправката в момента е във фокуса на вниманието заради последните публикации в социалните мрежи и поведението на Тръмп, както и усилията на някои водещи фигури във Вашингтон да задействат разпоредбата на 25-ата поправка за отстраняването му от президентския пост.
Клауза за неспособност – как функционира Раздел 4
Вицепрезидентът и мнозинството от ръководителите на изпълнителните ведомства заявяват пред председателя на Камарата на представителите и председателя на Сената, че президентът е „неспособен да изпълнява правомощията и задълженията на своята длъжност“. Ако това бъде прието, вицепрезидентът става изпълняващ длъжността президент, докато самият президент не представи „писмена декларация за обратното“.
След подаването на такава декларация президентът възстановява правомощията си, освен ако вицепрезидентът и мнозинството от ръководителите на изпълнителните ведомства не оспорят това в рамките на четири дни. Ако това се случи, Конгресът разполага с 21 дни, за да обсъди и реши въпроса с мнозинство от две трети и в двете камари.
Важно е да се отбележи, че поправката говори за „мнозинство от основните ръководители на изпълнителните ведомства“, а не за кабинета, както често се съобщава в медиите. Кабинетът на Тръмп се състои от 21 членове, като само 15 от тях са ръководители на изпълнителни ведомства. Следователно, ако клаузата за неспособност бъде задействана, вицепрезидентът би се нуждаел от подкрепата на осем от тези ръководители.
Процесът също зависи от готовността на един ключов човек – вицепрезидентът – да го задейства, тъй като процедурата не може да започне само с мнозинството от ръководителите на ведомствата.
Накрая, дори поправката да бъде приложена, тя всъщност няма да отстрани Тръмп от президентския пост. Той ще остане президент, но временно ще бъде лишен от правомощията и задълженията си. Джей Ди Ванс ще носи само титлата изпълняващ длъжността президент.
Как би действала 25-ата поправка в случая с Тръмп?
Дори да приемем малко вероятната възможност Джей Ди Ванс и осем от 15-те ръководители на изпълнителни ведомства да са готови да я задействат, ще има много неясноти относно това как 25-ата поправка би се приложила спрямо Доналд Тръмп.
Основната слабост на поправката в случая на Тръмп е разпоредбата, която позволява на президента да отмени решението на вицепрезидента и мнозинството от ръководителите на ведомствата, като просто уведоми Конгреса, че „няма неспособност“. Не се изискват медицински доказателства, а самата поправка не дефинира какво означава „неспособност“. Каквото и да е психическото му състояние, Тръмп не е физически увреден, така че на практика няма физическа пречка да подпише документ, с който да заявяви, че „няма неспособност“. Поправката дори не изисква Конгресът да преглежда подобно писмо. Тръмп би възстановил правомощията си, веднага щом изпрати документа.
За да продължи процедурата, вицепрезидентът трябва да предприеме действия срещу Тръмп втори път, двете камари на Конгреса трябва да обсъдят психическото му състояние. Квалифицирано мнозинство в двете камари ще е необходимо, за да бъде отново лишен от правомощия. Това крие риск 25-ата поправка да се превърне в конституционна криза.
Всичко това означава, че твърдението, че поправката е „написана с мисъл за Доналд Тръмп“, трябва да бъде поставено под съмнение. Тя може да е подходяща за президент с тежки физически увреждания, като Удроу Уилсън след инсулта, който получава през 1919 г., или Джеймс Гарфийлд по време на продължителната му агония през 1881 г. Но е по-малко пригодена да се справя със ситуация, в която президентът може или не може да е психически неспособен, но физически е в състояние да се защитава.
25-ата поправка е създадена, за да се справя с временна неспособност на държавния глава, а не като средство за отстраняването му чрез други механизми. Процедурата по импийчмънт остава единственият конституционен начин за търсене на отговорност от президент.
