След Божидар Саръбоюков – и Александра Начева донесе бронз за Българи яв тройния скок от Европейското първенство по лека атлетика в Бирмингам.
Българката се качи на почетната стълбичка с резултат от 14.40 метра и завоюва първото си отличие от голям шампионат при жените след изключително труден период в кариерата си.
„Не знам какво точно да кажа и как ще прозвучи. Много странно състезание беше. Все едно знаех, че ще спечеля медал и едновременно с това не исках да повярвам“, призна развълнуваната Начева непосредствено след финала пред БНТ.
Състезанието ѝ напомни за Европейското първенство отпреди две години. Начева започна с фаул, след което във втория си опит постигна 14.40 метра, а до края продължи да рискува в търсене на още по-сериозен резултат.
„През цялото време получавах дежавю от преди две години – първи неуспешен опит, втори опит с хубав резултат и оттам нататък все нещо не се получаваше. Просто съм много щастлива. Последните две години преминах през такива неща, че мога да кажа – заслужавам го“, категорична беше българката.
Начева премина през сериозни трудности и контузии, но подчерта, че в нито един момент не е обмисляла да се откаже от спорта.
„Бях много мотивирана и никога не съм си помисляла да се откажа. Най-вероятно обаче без подкрепата на хората около мен – най-близките ми, родителите ми, федерацията и всички останали – нямаше да се случи това, което стана днес. Искрено им благодаря, че бяха до мен“, заяви тя.
Любопитното е, че медалът дойде след опит, който самата Начева не определя като един от най-добрите си. Българката разкри, че в петия си скок е усетила далеч по-сериозен потенциал, но минимален фаул я е лишил от възможността да подобри резултата си.
„14.40 всъщност не беше добър опит за мен. В петия направих уникален опит с много малък фаул. Точно такъв опит търсех през цялото състезание. Бях си казала – всичко или нищо. Честно казано, мислех, че или ще стана последна, или първа. Но и на третото място съм доволна. Този медал просто много го исках“, добави Начева.
Българката вече има сериозни успехи при подрастващите, включително световна титла до 20 години и злато от Младежките олимпийски игри. Според нея обаче бронзът от Бирмингам има различна стойност заради всичко, което е трябвало да преодолее по пътя към него.
„Всеки медал има своя история и чар, но мисля, че този е най-трудно извоюваният, с най-много труд и най-много тежки моменти. Когато бях малка, всичко беше под формата на игра – тренировките бяха забавни. През последните пет-шест години нещата станаха много сериозни и имах много проблеми. Затова този е най-сладкият от всички. А когато медалът е при мъжете и жените, тежи много повече“, каза Начева.
След европейския бронз амбициите ѝ вече са насочени към трайно присъствие сред най-добрите в света. Основната задача пред нея е да постигне постоянство и да бъде възприемана от водещите състезателки като реална конкуренция във всеки голям финал.
„Искам да се върна между тях – между първите осем в света и Европа. Искам да ме чувстват като конкурент, да виждат в мен конкуренция. Един път едната ще побеждава, друг път другата, но искам да съм между тях. Искам да бъда по-постоянна в опитите си, да няма такива разлики от 13.50 до 14.50. Искам стабилно ниво и да бъда конкурентоспособна“, заяви бронзовата медалистка.
Начева коментира и факта, че България чакаше 28 години за медал в женския троен скок от Европейско първенство след отличието на Тереза Маринова през 1998 година.
„Това ме кара да се чувствам още по-горда. Надявам се да продължаваме“, каза тя, като обърна внимание и на младата Виктория Ангелова и изрази увереност, че българският троен скок има бъдеще.
Накрая Начева не пропусна да благодари и на своя треньор за подкрепата през трудния път обратно към голямата сцена.
„Искам да благодаря на моя треньор, който ме е изтърпял през всичките тези криви моменти“, завърши Александра Начева след най-значимия медал в кариерата си при жените.
