Апелативен съд – Пловдив освободи без мярка за неотклонение осемте обвиняеми, които бяха обвинени от прокуратурата за участие в организирана престъпна група за извършване на компютърни престъпления и пране на пари чрез манипулиране на игрални автомати и ротативки в казина.
Съдът отмени определението на Окръжен съд – Пловдив, с което спрямо всеки от тях е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“.
Апелативният съд прие, че неправилно първоинстанционният съд е разгледал делото при закрити врати, тъй като не винаги ползването на СРС-та води до разкриване на държавна тайна.
В настоящия случай нищо не е налагало засекретяване на заседанието. Още повече, че не е имало веществени доказателствени средства от използваните СРС-та, а е представена аналитична справка, преразказваща съдържанието на телефонни разговори и оперативна информация.
След обстоен и подробен анализ апелативните съдии приеха, че няма доказателства, които да формират обосновано подозрение за съпричастност на всеки един от обвиняемите към престъплението, в което са обвинени.
Такава информация е налице само в свидетелските показания на разузнавач от ОД на МВР, които не са допустим източник на информация, тъй като той на практика е преразказал данни от СРС-та, а не ги е възприел лично.
Няма доказателства, че иззетите от гараж в Пловдив веществени доказателства са принадлежали на обвиняемия Ц. Б., тъй като според показанията на свидетел, който го е наел, този гараж е бил ползван от „цялата махала“ и множество хора са се събирали там „на раздумка“.
Не се знае на кого е намерената там рулетка, както и иззетите топчета, но те са били в гаража от две години, а се твърди обвиняемите да са реализирали престъплението през настоящата година.
Част от иззетите от обвиняемите вещи, включително платки, куплунги, букси, кабели и др. са свързани с трудовата им дейност и не се установява да са били предназначени за извършване на компютърни престъпления или пране на пари.
По делото не е налице нито едно експертно становище, което да установява поне една от иззетите вещи да е годна да манипулира компютърни данни в игрални автомати.
Единствените две изследвани вещи, иззети неясно откъде, са били обект на техническо изследване, изготвено „по снимки“.
Топчетата, за които обвинението твърди да са били предназначени за манипулиране дейността на рулетки не са изследвани, а единият от обвиняемите заяви, че иззетото от дома му светещо топче е с батерия, а не с чип, то е масово разпространено, ползвали са го внучките му.
По делото отсъстват още доказателства, че находящите се в игрални зали рулетки са „информационна система“, съдържащи „компютърни данни“ и дейността им може да бъде манипулирана с неизследваните по делото топчета.
Няма доказателства, че обвиняемите са искали да манипулират игрални автомати и са притежавали вещи, годни да постигнат това.
При огледите на мобилните им апарати се установява обмен на информация от общодостъпни сайтове и снимки, които не подкрепят обвинението.
Липсват доказателства нито поотделно, нито като част от организирана престъпна група да са създали и организация за престъпна дейност, изразяваща се в пране на пари.
Апелативният съд прие, че от доказателствата не може да се изведе подозрение обвиняемите да са част от структурирано трайно сдружение, създадено с цел извършване на престъпления по чл. 319б и 253 от НК.
За извършени конкретни такива престъпления обвинение не им е повдигано.
Определението на Апелативния съд е окончателно и не подлежи на протест и обжалване.
