Да говорим сериозно за политика и отговорност. Тези избори не бяха нито по-честни, нито по-нечестни от всички предходни. Те бяха такива каквито започнаха още през лятото на 1990 година за Велико Народно събрание, дори доста по-честни от тези през 1990 година. Нали си спомняте, че тогава броенето се правеше от колектив математици и аз, за неудоволетворение на някои хора, поназнайвам нещо за тогава, но това е друга тема.
И идва въпросът, защо е опитът за тази масова психоза, че трябвало да се касират. Какво се е случило за да тръгне дълбоката държава в тази посока.
- Първото, което се случи е, че прогнозите на дълбоката държава, за победата на Доган и за овладяването му на ДПС, не се сбъднаха. Спомнете си самодоволните муцуни на гестапото и други подобни, които ви убеждаваха, че Пеевски е пътник, че Доган е непобедим. Спомнете си в какво ви убеждаваха социологическите агенции.
- Е, всичко това беше опровергано от изборният резултат. А да си спомним и защо се стигна до тези избори. Ами защото Доган каза, аз карам влака, няма правителство и Пеевски вън и отиваме на избори. И всички почнаха да ви убеждават от студиата, че Доган е непобедим и че Пеевски е аут.
- По случайност мен ме изтърваха по някои национални медии и фигурантите там, едва ли не ме обявяваха за луд, че прогнозирам силен резултат за Пеевски. Не, не съм аз причината за този му резултат, но дълбоката държава тълкува моята оценка, едва ли не като принос. Няма нищо по глупаво от това тълкуване.
Вече достигнаха до мен някои простотии на представителите на дълбоката държава. Тази държава, която създадоха лукановци преди 35 години.
П. Бояджиев