Трима учени, които откриха как да управляват нервните клетки със светлина, получиха Нобеловата награда за физиология и медицина за 2026 г. Идеята тръгва от едноклетъчно водорасло, което плува към слънцето. В него има протеин, който реагира на синя светлина. Когато учените го вкарат в нервни клетки, могат да ги включват и изключват като с ключ.
Формулировката на наградата е „за откритията в областта на светлочувствителните йонни канали и оптогенетиката“.
Наградата си поделят Карл Дейссерот (Станфорд), Петер Хегеман (Хумболтов университет, Берлин) и Георг Нагел (Вюрцбург). Хегеман и Нагел откриват протеина в началото на 2000-те, а Дейссерот го вкарва в нервни клетки и през 2007 г. кара метода да работи в мозъка на живи мишки.
Старият метод е електрически ток, който засяга всичко наоколо. Със светлината се засягат само нужните клетки. Така учените могат да докажат коя част от мозъка какво предизвиква, спомен, страх или движение. С метода се изследват болести като депресия, епилепсия и шизофрения.
Засега това е изследователски инструмент. Опитите за връщане на зрение са в ранен етап и не са рутинно лечение.
Оптогенетиката се използва по-специално при изследването на механизмите на паметта и стреса: осветяването на мозъка на мишки чрез имплантирани оптични влакна например позволява в необходимия момент да се предизвикат у животното спомени за конкретно събитие.
През 2025 г. Нобелови лауреати в областта на физиологията и медицината станаха Мери Бранков, Фред Рамсдел и Шимон Сакагучи „за изследванията им върху периферната имунологична толерантност“.
Наградата за физика ще бъде обявена на 6 октомври, тази за химия – на 7 октомври, за литература – на 8 октомври, а лауреатът на наградата за мир ще стане известен на 9 октомври в Осло.
Паричната равностойност на Нобеловата награда за 2026 г. възлиза на 12 милиона шведски крони (близо 1 милион евро) във всяка категория.
Церемонията по връчването на Нобеловите награди ще се състои на 10-ти декември – денят на смъртта на Алфред Нобел.
