Става дума за предложените промени в Закона за личната помощ, които засягат хиляди семейства в България – семейства, в които майки, бащи и близки хора са посветили живота си на грижата за деца и възрастни с тежки увреждания.
Нека се замислим какво всъщност означава да си майка на дете с тежко увреждане. Това не е работа от 9 до 17 часа. Няма почивни дни, няма празници, няма болнични, няма възможност просто да си тръгнеш и да оставиш грижата за утре. Това е денонощна отговорност, физическо и психическо изпитание, живот, посветен на друг човек.
И точно тези хора сега трябва да се тревожат и за трудовите си права, договорите си и бъдещето на доходите си?!
Мисли ли някой за хората, които реално живеят с тези проблеми всеки ден?
Кой ще компенсира годините, в които тези родители са поставили собствения си живот на заден план?
Не говорим просто за цифри в бюджета, за административни промени или за формулировки в един закон. Говорим за човешки съдби, достойнство, сигурност и правото на нормален живот.
