Дияна Иванова
Тръгваме към Мангалия.
Двете възможности да стигнем дотам са през Кардам и Дуранкулак.
Винаги ми прави впечатление рехавия и накърпен асфалт у нас.
И тежката и равна настилка в Румъния.
Всички главни пътища там са перфектни – както и в Турция.
В България това с пътищата е пиар и раздумка по местни и национални кабеларки.
Хващаме пътя за Кардам, а навръщане минаваме през Дуранкулак.
Пътят през Кардам е оправен наскоро и става за автомобили.
През Дуранкулак е дупки и набези.
Крайната ни цел е Вечерта на морето в Мангалия (Mangalia).
Никога не съм била там.
Това е малък град на 10 километра от границата.
До 1940 г. е имало многобройно българско население.
Друг път ще разказвам пък за Вама Веке (Vama Veche) – много е странно, осветена Румъния – пълна с млади хора, влизаш в Дуранкулак и сякаш си в друг свят.
Затъмнените вили край дуранкулашкото езеро излъчват тъмнота и помпозност, селищата за голф се ширят край Каварна и навяват усещане за празноти и незапълнен асфалт.
Имам чувството, че в някои отношение румънците са още по времето на соца.
Техният най-известен курорт Мамая (Mamaia) не е разработен – сградите са от онова време.
Има много малко нови хотели.
И тук е основната разлика с България, създаваща усещане за честност и почтеност в полза на съседите (поне за външните хора).
У нас няма кой да строи масово хотели, ние започваме с пътищата, а някой ден… – така твърдят румънците.
Семпъл свят е югоизточна Румъния.
Спокоен, поне видимо.
За разлика от Букурещ, да речем.
Румъния е голяма страна с 22 милиона население или малко повече към 2007 г.
Липсват два милиона души през последните години.
И все пак – достатъчно хора живеят там.
Минаваме през Костинещи – тяхно морско село.
Леле каква многолюдност.
Сякаш всичкият румънски народ се е изсипал там.
Буквално като на манифестация.
Пълни, препълнени плажове, скъпи и празни кръчми – типично по западняшки.
Не ме напускаше мисълта, че тази многолюдност е на километри от България.
Северното ни черноморие е залято от румънци – у тях няма нещото all inclusive.
Не са го чували дори.
Румънското черноморие си е тяхно.
За вътрешна употреба.
Липсват реклами, билбордове, показност.
Някои могат да нарекат това изостаналост – аз го наричам самодостатъчност.
Липса на изхвърляне.
Да, те обичат родината си (не винаги управниците си), себе си, своето море…
Липсва шикът, вярно, но е интересно да видиш място и хора, които ходят по земята и се съобразяват с реалните условия и живеят, харесвайки се.
Не ми беше „мутренско” – това се опитвам да кажа.
Не видях и разхождащи се „парчета силикон”, без капка усет за пропорция и хармоничност.
А сред румънките има много красиви жени – макар и единици.
Някак изписани, очертани са.
Сториха ми се естествени.
Мъжете изглеждаха по-невзрачно.
Сред тях е много модерно да се ходи на фитнес.
Култура, която у нас е практика вече, а не истерия.
Костинещи е място за млади хора.
Просто се чудех къде ще спи този народ – при липса на хотели.
А и местата за нощувка ми се видяха празни – не съзрях хора да излизат и влизат – да простират хавлии или да играят на топка в градинките.
Всички бяха на плажа или ходеха по алеята над морето.
Все пак беше събота – може пък инцидентно и само за уикенда да се намират наоколо.
Не чух и чалга да се шири от заведенията.
Там чалга-примитива не е гордост и мода – прави се от цигани, някак за душата, и звучи цигански и етно, а не просташки като у нас.
Сякаш определена прослойка слуша тази музика, а не масата или учениците и младите хора. Въпрос на ценности и съграждаща политика е това.
Има някаква непримиримост очевидно към този род „възприятие” – а и липсата на „ходещ силикон”, говори за липса на подражание. Все плюсове.
Някак простотата на детайла винаги ми вдъхва доверие.
Говори ми за посока – замисля ме…
Кара ме да се чувствам свойски в една чужда държава. 
Вечерта на морето в Мангалия беше на поп музиката.
Силно развит е eurodance в близка Румъния и популярен.
Достатъчно е да споменем най-известните звезди в класациите, пеещи на румънски (но и на английски): Dan Balan, Inna (родена в Мангалия), Arsenie, Akcent, Dj Project, Ellie White, Alexandra Ungureanu, Andrea Balan.
А това бяха певците в програмата на Вечерта на морето: Adrian Enache, Free DJ, Valentin Dinu, Amadeus, Florin Muresan, Alexandra Ungureanu & Crush, Vlad Mirita, Ellie White, Directia 5 (Recital).
Най-силно ме впечатли Alexandra Ungureanu.
Много емоционална певица и превземаща публиката.
Естествено, че не всичко, което чух, ми хареса, но това си е тяхно забавление.
На своето море румънците не се стремят да се харесат.
Впечатлих се.
Не че са недружелюбни, но просто показват, че могат и без „другите”.
Сцената беше невероятна – построен кораб навътре в морето.
Все едно участниците бяха сред водата.
Румънците (извън Букурещ) са по-консервативни.
Станах и отстрани на стоящите, започнах да танцувам на платформа непригодена за целта. Спътниците ми не се изненадаха – това го правя, откакто се помня.
Губя и представа за време, а пространството ми убягва.
Така е с танцьорките по морето!
За един момент ми направи впечатление, че повечето хора наоколо са с прибрани крака и скръстени ръце, жените силно долепени само с рамо до мъжете си и завити с овехтели блузки.
Като кадър (много избелял) си представих или си спомних нещо.
Тези хора ме връщат към остарялото или несъществуващото.
Или съществуващо и забравено – не знам кога и къде.
А и не знам дали съм била там.
