В дивата прегръдка на Родопите мощни земни сили са създали приказна мозайка от 7 езера.
Пръснати хаотично сред тучните ливади, обградени от гъсти гори, водоемите пазят уникален свят от разнообразна флора и фауна, безценна за биоразнообразието на района, а и на България.
Светът на торфените находища е малко познат.
Колкото повече изследователите ровят в тази нова за науката вселена, толкова повече разбираме какво съкровище е скрила планината там, на 1400 метра надморско равнище.
От DEVIN приемат това предизвикателство като своя лична кауза.
Затова и се свързват с екип изследователи от Българска фондация “Биоразнообразие”.
В продължение на 3 години заедно изучават природните процеси в района, за да разкрият необятните тайни на Чаирските езера и да начертаят правилния път за опазването им.
НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО ТОРФЪТ
Седемте езера са едно от малкото торфени находища в България.
Тези депа на биоразнообразието най-често се оформят високо в планината и остават скрити за повечето хора.
Ценни са, защото задържат огромно количество влага, с което регулират водния баланс в деликатните планински екосистеми.
В продължение на векове акумулират и съхраняват въглерод.
Превърнали са се в дом на редки видове растения и животни, които не могат да се развиват в друга среда.
Изследванията на терен са доказали 29 вида мъхове, сред които много сфагнови.
Потвърдено е единственото известно в България находище на блатна хамарбия.
Очертан е и нов участък, в който растението, вписано в Червената книга на България като „критично застрашен вид“, тепърва се развива.
РАБОТА НА ТЕРЕН
Проучването на езерата не е толкова лесно и бързо, колкото някой би предположил.
Районът на Чаирите е сравнително трудно достъпен и отдалечен от цивилизацията.
Учените разполагат само с няколко месеца, в които могат да работят.
Зимата си тръгва по-късно.
До май близката река е пълноводна, а торфът – скован в лед.
Въпреки суровите условия, от Българска фондация “Биоразнообразие” обаче не се отказват.
Установили са, че торфеният остров в едно от езерата плава и под него има метри вода.
За да се опази системата, на изследователите се наложило да предприемат непопулярни мерки.
Оставили дърветата на острова да загинат и дори им помогнали това да се случи.
В противен случай островът е можело да се вкорени и крехкият баланс да се срине.
Друго предизвикателство се оказали последиците от човешко присъствие назад в годините, когато част от езерата са изпълнявали функцията на рибарници.
Проблемно било и наличието на различни хранителни вещества, чужди за системата, вливащи се от няколко места.
Учените решили внимателно да премахнат папура, така че да не наранят торфения слой.
С помощта на доброволци от DEVIN са премахнати 600 квадратни метра папур. Така се освободило обширно водно огледало.
Някои дейности не са фиксирани точно във времето и изискват по-дълъг период.
Учените са изградили постоянни площадки за мониторинг на растителността, водните нива и водния режим.
Така ще продължи да се следи какви промени настъпват на територията на торфените острови.
Ще стане ясно и дали внимателната човешка намеса ще окаже положително влияние на местообитанието.
ЕКСПЕРИМЕНТ С ЧАЙ
Торфищата съхраняват огромни количества въглерод за дълги периоди.
Експертите на Българска фондация “Биоразнообразие” искат да разберат как различните условия в езерата влияят върху разграждането и задържането на органичната материя.
Затова се прибягва до така наречения “Tea Bag Index”.
На различни места в района са заровени пакетчета чай.
Във времето този стандартизиран подход ще позволи да се сравни скоростта на разграждане на органичната маса при различни хидрологични условия.
Резултатите ще помогнат за детайлното проучване на въглеродните процеси в българските планински торфища.
ЧОВЕШКОТО ПРИСЪСТВИЕ ОКОЛО ЕЗЕРАТА
Дълбоко в дебрите на Западните Родопи, районът около Чаирските езера е добре опазен от шума на цивилизацията.
Тучните ливади там обаче се ползват за паша.
Екипът на Българска фондация “Биоразнообразие” си поставя задача да запознае хората с изследванията, ползата от тях и с важността на водоемите за биоразнообразието.
Специално внимание учените обръщат на хижарите, на туристическите водачи, които разхождат любопитните между селата Триград и Мугла.
Оказва се, че местната общност подкрепя опазването на района чист и почти девствен.
Някои споделят притесненията си от разрастване на туристическия поток.
ПРИРОДОСЪОБРАЗЕН ТУРИЗЪМ
Колкото и Чаирските езера да са встрани от основните туристически магистрали, районът заслужено привлича вниманието на планинарите.
Природата е красива, пътеките – живописни.
Всеки, докоснал се до тази прелест обаче, трябва да разбере какво вижда и защо езерата са безценни за българската природа.
За човек, който не познава торфищата, плаващият остров може да изглежда просто като обрасла част от езерото.
А именно той е сред най-ценните елементи на тази екосистема.
Около Чаирските езера вече има информационни табла – показани са структурата на торфения остров, редките растения и разнообразният животински свят.
Непредубедените туристи имат възможност в детайли да опознаят езерата и тяхната заслуга за биоразнообразието.
Отсега е ясно обаче, че дългосрочното опазване на Чаирите няма как да се случи само чрез работата на учени и природозащитници.
Необходимо е разбиране и подкрепа най-вече от хората, които живеят и работят около езерата и посрещат посетителите на място.
ПОГЛЕД В БЪДЕЩЕТО
Резултатите от експериментите и изследванията, доброволческите акции, поставянето на туристически табели – цялата работа около Чаирите не би имала дългосрочен ефект, ако ползата от високопланинските екосистеми не бъде осъзната от хората, общините и държавата.
Особено на фона на задълбочаващите се климатични промени, които оказват влияние върху живота на всеки от нас.
Чаирите дават знания и практически опит, които могат да бъдат използвани и извън конкретното място.
Екипът на Българска фондация “Биоразнообразие” е подготвил специално ръководство за възстановяване и опазване на торфищата в България.
В него са събрани резултатите от направените в Родопите изследвания, както и международния опит.
Аргументирано е предложение за разширяване на защитена местност “Чаирски езера”.
По този начин езеро Големия гьол и най-значимият плаващ торфен остров ще получат национална закрила, тъй като в момента именно тази част на района попада извън защитената територия.
В дългосрочен план учените препоръчват национална стратегия, дългосрочен мониторинг и ясни приоритети кои торфища.
На национално ниво се работи торфищата и торфообразуващите влажни зони да бъдат разпознати като приоритет в Националния план за възстановяване на природата.
В ход е разговор между учени, институции, природозащитни организации, местни общности и собственици на земи за това как тяхното опазване и възстановяване да се превърне в устойчива политика.
