КС отхвърли реформите на Христо Иванов

Служебният премиер ще назначава по сегашния начин

Конституционният съд (КС) отмени съдебната реформа, въведена с Шестата поправка на Основния закон, но запази новия модел на служебното правителство. Оцеля механизмът за разследване на главния прокурор и неговите заместници.

В съдебната система се връща положението отпреди промените.

Възстановени са правомощията на главния прокурор и седемгодишния му мандат. Отново Висшият съдебен съвет ще избира т.нар. трима големи в съдебната система.

Пробив е, че остава възможността да се обжалват прокурорските откази от разследването, както и записът, че съдебната система е независима и нейн основен носител е съдът.

Според мнозинството съдиичаст от промените са от компетентността на Велико Народно събрание, а други са отменени, защото са свързани с тях.

Това решение праща в архива новия проект на Закон за съдебната власт, защото той следваше отменените конституционни разпоредби и казва ясно, че правомощията на главния прокурор и конструкцията на т.нар. правителство на съдебната власт могат да бъдат пипани само от свикващото се по сложна процедура и по ограничен повод Велико Народно събрание.

Мнозинството цитира волята на конституционния законодател, че на главния прокурор са дадени определени правомощия, за да може да „допринася за реализирането на контрола, упражняван от него в подчинената му структура на съдебната власт чрез т.нар. надзор за законност и методическо ръководство“.

Създателите на Конституцията от 1991 г. са предвидили, чепринципите за изграждане на прокуратурата трябва да са „единство, йерархическа зависимост и несменяемост на прокурора“, пишат  в мотивите си конституционните съдии, цитирайки стенограма от обсъжданията преди повече от 30 години.

Запротивоконституционен е обявен дори и текстът, според който „Науката, образованието и културата са национални ценности“.

Що се отнася до новостите – служебен кабинет по нов модел, действащо Народно събрание дори и по време на избори, както и възможност лица с двойно гражданство да се кандидатират за депутати и министри, са оцелели, защото конституционните съдии са се разделили на две.

Шестима са гласували, че текстовете са противоконституционни – докладчиците по делото Павлина Панова, Мариана Карагьозова-Финкова и Соня Янкулова, Таня Райковска и назначените от президента Радев – Атанас Семов и Янаки Стоилов.

Константин Пенчев, Филип Димитров, Надежда Джелепова, Красимир Влахов и избраните от подкрепилите Шестата поправка депутати от 49-ото Народно събрание – Борислав Белазелков и Десислава Атанасова, са гласували, че промени не са противоконституционни.

Предвид прогнозите за скорошни предсрочни избориот днешното решение следва, че служебен премиер ще бъдат избран от ограничен списък публични позиции – председателя на Народното събрание, управителя или подуправител на Българската народна банка, председателя или зам.-председател на Сметната палата, омбудсмана или негов заместник – формула, наречена от държавния глава – избор по домова книга.

Депутатите от настоящия парламент остават такива до клетвата на новите, а новите могат да са и с двойно гражданство.

С гласуването си днес, заставайки зад конституционносъобразността на целия пакет промени, Десислава Атанасова е потвърдила вота си като депутат от края на миналата година.

Решението на Конституционния съд, което със сигурност ще има сериозни политически последици, идва два дни след като Европейската комисия оцени като положителни отменените днес текстове в главата „съдебна власт“.

Делото е образувано по искане на президента на Република България и на 48 народни представители от 49-ото Народно събрание за установяване на противоконституционност на промените в Конституцията, въведени със Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България (обн. ДВ, бр. 106 от 22.12.2023 г.).

Конституционният съд обяви за противоконституционни като невалидни промените в чл. 23; чл. 91б; чл. 99, ал. 7; чл. 110; чл. 126, ал. 2 и 3; чл. 129, ал. 3; чл. 130, ал. 2, изр. първо, ал. 3 и 4; чл. 130а, ал. 2, ал. 5, изр. първо и трето; чл. 130б, ал. 2, т. 12, ал. 3, т. 12, ал. 4, изр. второ, т. 2, 3 и 4, ал. 5 (относно министъра на правосъдието); чл. 132а, ал. 4, изр. второ и чл. 150, ал. 3 от Конституцията, както са въведени с §1, 5, 7, 9, 11, 14, 15, 16, 17, 19 и 21 от Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България (обн. ДВ, бр. 106 от 22.12.2023 г.).

Поради системната свързаност с промените, обявени за противоконституционни, Конституционният съд обяви за противоконституционни и промените в чл. 84, т. 16 (в частта „съответно от Висшия прокурорски съвет“); чл. 129, ал. 1, 2, 4, 5 и 6; чл. 130, ал. 1, 2, изр. второ и трето, ал. 5 и 6; чл. 130а, ал. 1, 3, 4, 5, изр. второ, ал. 6 и 7; чл. 130б, ал. 1, ал. 2, т. 1 – 11 и 13, ал. 3, т. 1 – 11 и 13, ал. 4, изр. първо, ал. 5 (извън министъра на правосъдието) и 6; чл. 130в, т. 1 и чл. 133 (в частта „Висшия прокурорски съвет“) от Конституцията, както са въведени с §4, 14, 15, 16, 17, 18 и 20 от Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България.

Посочените конституционни разпоредби запазват редакцията си преди влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България.

Правните последици, настъпили при действието на тези промени в посочените конституционни разпоредби до влизане в сила на настоящото решение, запазват своя правен ефект.

Конституционният съд отхвърли исканията за установяване на противоконституционност на промените в чл. 93, ал. 2; чл. 117, ал. 2; чл. 126, ал. 1; чл. 127, т. 5 и 6; чл. 128; чл. 130в, т. 4; чл. 132а, ал. 4, изр. първо и чл. 150, ал. 2 от Конституцията, както са въведени с §6, 10, 11, 12, 13, 19 и 21, както и на §22 и 23 (Преходни и заключителни разпоредби) от Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република.
Конституционният съд не постигна изискуемото от чл. 151, ал. 1 от Конституцията мнозинство за постановяване на решение по промените в чл. 64, ал. 2, 3 и 4; чл. 65; чл. 99, ал. 5 и чл. 102, ал. 3, т. 3, както са въведени с §2, 3, 7 и 8 от Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, поради което отклони исканията на вносителите.

Съдиите Павлина Панова, Мариана Карагьозова-Финкова, Таня Райковска, Атанас Семов, Янаки Стоилов и Соня Янкулова приемат, че тези промени са противоконституционни.

Съдиите Константин Пенчев, Филип Димитров, Надежда Джелепова, Красимир Влахов, Борислав Белазелков и Десислава Атанасова приемат, че тези промени не са противоконституционни.

Решението е подписано със становище от съдия Борислав Белазелков.

Решението е подписано с особено мнение от съдиите Борислав Белазелков и Десислава Атанасова по чл. 23; от съдиите Константин Пенчев, Борислав Белазелков и Десислава Атанасова по чл. 84, т. 16, чл. 126, ал. 2 и 3, чл. 129, чл. 130 (с изключение на ал. 4 за съдия Константин Пенчев), чл. 130а, чл. 130б, чл. 130в, чл. 133; от съдиите Борислав Белазелков и Десислава Атанасова по чл. 150, ал. 3 от Конституцията.

В заседанието участваха всички дванадесет конституционни съдии.