Зад търговската война стои новата валутна война?

• Възможно е да започне валутна война: Планът на администрацията на Тръмп за съживяване на промишлеността включва отслабване на долара, който се смята за надценен и отговорен за икономическия спад на Америка.

• Дедоларизацията се ускорява: Централните банки и американските институции се насочват към златото, което е сигнал за намаляване на доверието в глобалната доминация на долара и води до нестабилност на валутите.

• Икономическите рискове се увеличават: С нарастващия протекционизъм и нерешените глобални дисбаланси страховете от рецесия нарастват, а бизнесът се насочва към хеджиране, тъй като доларът губи статута си на сигурно убежище.

Ами ако митата са само върхът на айсберга в една ожесточена валутна война? Администрацията на Тръмп е решена да сложи край на ерата, в която Америка „плаща на света“, а митата са само началото на по-широка стратегия за съживяване на индустриалната конкурентоспособност на САЩ.

В основата на този план стои стремежът да се отслаби „надцененият“ долар, обвиняван за икономическите предизвикателства пред Америка. Оформя ли се вече дедоларизацията? Обяснения от Пиер-Антоан Дюсулие, основател и главен изпълнителен директор на iBanFirst, водещ глобален доставчик на валутни услуги и международни плащания за бизнеса, присъстващ в 10 европейски държави.

Спектърът на обезценяването

От края на януари насам перспективата за нови глобални парични споразумения, наречени „споразуменията от Мар-а-Лаго“, придобива все по-голяма популярност. Този подновен план произтича от документ на Стивън Мирън, понастоящем ръководител на Икономическия съвет на Белия дом, в който се предлага преструктуриране на световната парична система. Двете му основни точки са: доларът е значително надценен (с 10-37% в зависимост от валутата) и други държави трябва да помогнат да се поеме тежестта на американския дефицит. Миран предлага превръщането на американските държавни ценни книжа в дългосрочни, нискодоходни, безсрочни облигации и обвързването на търговията, капиталовите потоци и военното влияние с хегемонистична рамка, контролирана от САЩ.

В този контекст тарифите са както отговор на „несправедливост“, така и допълнителна част от гигантската война срещу предполагаемата световна търговска конспирация. Според тях статутът на долара като международна резервна валута е в основата на основните икономически проблеми на САЩ.

Субективен анализ

САЩ са изправени пред неоспорими структурни предизвикателства. Делът на САЩ в световното промишлено производство е спаднал от 22 % през 2004 г. до едва 15 %, докато този на Китай вече е двойно по-голям. Европа, която няма статут на резервна валута, върви по подобен път. Фабриките се преместиха, тъй като заплатите в азиатските икономики все още представляват само част от тези в САЩ.

Дори при мита от 50 % е малко вероятно Apple да премести производството на iPhone обратно в САЩ.

Търговският дефицит на САЩ е резултат преди всичко от системния дисбаланс между спестяванията и потреблението. Докато САЩ са натрупали публичен и вътрешен дълг, за да поддържат потреблението, страни като Германия и Китай са финансирали това потребление чрез спестявания.

САЩ не могат просто да се върнат към модела „Произведено в Америка“ – пазарът на труда е свит, а инфлацията е намалила доходите. По ирония на съдбата протекционизмът може да навреди на самите работници, на които иска да помогне. Очертава се стагфлация.

От дедоларизация към деамериканизация

Краят на „американското бреме“, силния долар, както го вижда администрацията на Тръмп, може би най-накрая ще настъпи, но не в полза на САЩ. Макар че доларът все още заема доминираща позиция в световната търговия, неотдавнашният скок в покупките на злато от централните банки е червен флаг. Само през януари бяха закупени 117 т злато (без Фед) в сравнение с историческата средна месечна стойност от едва 17 т. Още по-поразително е, че институционалните инвеститори в САЩ се насочват към физическото злато, въпреки неговата цена и неликвидност – ясен знак за нарастващите съмнения относно бъдещето на долара.

Дедоларизацията, която някога беше далечен сценарий, сега придобива очертания, носейки със себе си висока волатилност на двойката евро-долар и на всички световни валути, което принуждава компаниите да хеджират още повече. Доларът вече не е сигурно убежище и няма друга валута, която да го замени. Очертава се рецесия. И всеки изминал ден го потвърждава: не може да има „America Great Again“  без „International Great Again.“