Ситуацията с коронавируса съвсем не е под контрол, темповете на ваксинация са костенурски, учители и ученици отново започват да се разболяват масово, а болниците да се пълнят.
Както споделих в социалната мрежа, без да съм специалист по планиране на спасителни операции при епидемии, но струва ми се, че разумното е да се ваксинират първо тези, които не са изкарали вируса, а както върви у нас – те ще са последни. Спазвалите мерките, опазилите се, пазилите другите все са накрая.
Докато стигне ваксината до тях, най-вероятно ще са изкарали вируса и оцелелите ще имат антитела, т.е. ваксинацията се обезсмисля или най-малкото – ще се отложи, докато загубят антителата.
Ситуацията започва да се обръща на могат да се ваксинират, но не искат; искат да се ваксинират, но не могат. И това е много вероятно да разколебае сега искащите ваксина, но неполучили такава, да се ваксинират в бъдеще.
Впрочем така върви ваксинацията и във Франция, сякаш сме копирали техния ваксинационен план, който й отрежда място на опашката по ваксинации към момента.
По-лошо е, че не се мисли за спасителен вариант за ученици и учители или поне не личи да се мисли. Говори се, че нямало да има нулева година, че матури ще има, че обучението ще е смесено и прочие хаотично-панически действия от страна на МОН.
Националният оперативен щаб беше категоричен – стартът на новата учебна година на 17 септември 2020 с присъствено обучение предизвика пикът на заболеваемост октомври/ноември. В същото време е ясно, че онлайн формата е непълноценна не само като начин на обучение, но преди всичко в психологически план – асоциализация, откъсване от естественото за сметка на виртуалното и пр.
Пак без да съм специалист по планиране на епидемиологични отговори в сферата на образованието, при наличието на ограничен училищен сграден фонд, както и такъв за детските градини и ясли, струва ми се спасение може да се търси с бързи инвестиции в зелени класни стаи.
Почти всички училища, а за детските градини е задължително, имат дворове – някои от тях – цели декари. В тях могат бързо да се направят зелени и удобни класни стаи по модела на НУ Петко Р. Славейков в пловдивския район Източен. Иска се малко финансов ресурс – в пъти по-малко от строеж на ново училище или детска градина.
Не мисля, че е трудно МОН да изиска от всички директори на училища с каква открита база разполагат и да се направят съответните разчети.
Иска се, разбира се, планиране за изместване на учебната година в посока пролет-лято-ранна есен.
Това бих предложил, ако бях министър на образованието. Но тъй като не съм – предлагам го на министъра на образованието.
