Имам изначално уважение към природо-математическите дисциплини. Включвам и математици в групите си по творческо писане. В идейния ми проект за Георги Марков, четирима ученици, които са в профилирана подготовка биология, химия и информатика, написаха два доклада от по двадесет страници за „Репортажите“ и по-ранните произведения на убития в Лондон наш писател. Ученици с насока извън литературата спазват лесно инструкции, по-дисциплинирани са, а и недостигът им на думи и мироглед някак може да се набави. Това е поредното доказателство за всеобхватността и възможностите на хуманитаристиката да развива личността и човека към по-добро.
По думите на колегите модулите по химия, физика, математика и биология са нещо изключително трудно и несъобразено с възрастта на учениците. Това е една от причините да имам цели три групи профилирана подготовка по български език и литература, и не че е лесно, вижда им се по-човешко обаче! Припомням, че от тази година за XI клас учениците избират своя трети и четвърти профил (модул) пожелание, първите два са зададени от училището, този избор ще важи и за XII клас. В професионалните гимназии (бившите техникуми) в XI и XII клас се учат предимно предметите по професия, както и няколко общообразователни, подобно на езиковите гимназии като моята.
Тази „колежанска форма“ принципно е добра стъпка. Все повече започва да ми харесва свободата в модулите по български език и литература. Моята дисциплина е сред малкото, която не държи на строгата рамка в тези нови пет часа на седмица. Най-сетне дочаках: формиране на умения, излизане от зубренето, а може би и от прагматизма на частните уроци, които сякаш системата захранва умишлено с „тежестта си“.
Тъжната статистика
Качеството на образованието в България продължава да е голям проблем въпреки текущите реформи, пише в доклад на Европейската комисия (ЕК), излязъл наскоро. Средните резултати на учениците в България по четене, математика и природни науки не са се подобрили в сравнение с резултатите от 2015 г. и остават значително под средните за ЕС. Страната има един от най-големите дялове в ЕС на ученици със слаби резултати в трите области. Според мен системата не желае да се реформира истински, каквото и да започне да се прави, се изкривява, защото се нарушават нечии интереси или се пипат лобита. Направо не мога да повярвам, че в университетите се въведе правилото: „една баба“ в акредитацията само на един университет и специалност.
Никой не споменава: функционалната грамотност, която проверява PISA, не присъства в учебните програми като цел. И как се проверява нещо, което го няма и е на добра воля. Все пак образованието е процес, в който навиците и уменията се формират.
Отделни въпроси
Колегите вече се питат какво ще надграждаме в XI и XII кл. (втора гимназиална степен), като малко е съградено в IX и X, защото в първа гимназиална степен материалът е наблъскан по всичко. Защо една добра идея за диференциране на умения и възможности, се разсипва така безобразно. Какво точно се случва, че ни убягва мярката и пропорцията. Очевидно и качеството. Онези колеги, които писаха програмите за дисциплините в първа гимназиална степен, не успяха да се справят. Бързаше се заради новия Закон и учебници, разбира се. Неудобно е да се говори за нови програми, предвид хонорарите, които взеха и парите, които родителите дават за нови учебници.
Споменатият доклад на ЕК твърди, че териториалната и социалната сегрегация е най-ясно изразена: средният резултат по четене на учениците от намиращите се в селски райони училища е с 115 пункта по-нисък от този на учениците в градовете, което е равносилно на 3 години училищно образование. Приобщаването на ромите в образованието продължава да бъде предизвикателство: 34% от тях завършват само началния етап на основното образование, а 44% – прогимназиалния етап, пише в доклада на ЕК. Ето го резултатът от безсмислените „ромски стратегии“, които палят популизма и ниските страсти, но не извеждат адекватни решения. На фона на това започна и никому ненужния спор за „славянската писменост и култури“. Сякаш всичко останало е разчетено, изведено и стандартизирано, че стигаме до малките важни детайли, които са част от общата ни славянска култура! Толкова приятно приобщаване, поне за мен. Защо е това непрекъснато желание за разгромяване и разцепление, не мисля, че така се гради идентичност и самобитност.
Кадрите и бизнесът
Може би един от най-големите проблеми в образованието са кадрите. Като започнем от директорите, за които все още няма мандатност, и стигнем до отделни неуправляеми експерти в РУО и МОН, за които документът е фетиш. Сякаш всички са (сме) „несменяеми“ и застинали, някои видели различни системи и проблеми, други преминали през какво ли не. Единствено учениците в системата се променят бързо. Идват и си тръгват. Трудно се реагира на тази динамика. От друга страна, чисто нови хора учители, не могат да се появят наготово от нищото, ще трябва да се погрижим да ги съградим.
Не ми харесва тенденцията, която се налага, че трябва да възпитаваме бизнесмени от първи клас (е, няма да стават „вълци“ от малки). Да направим първо от децата и учениците хора, не казвам това да се случи чрез досаждане и морализаторстване. Да изучат уравненията по химия и физичните процеси, да заобичат книги, да се ориентират функционално в света, после ще се мисли за другото…
Нискоквалифицираните хора представляват 17,4% от населението в трудоспособна възраст (или 677 хил. души), което е два пъти повече от наличните работни места, за които се изискват само основни умения (357 хил.), посочват от ЕК. Делът на младите хора, които не участват в никаква форма на заетост, образование или обучение, и на преждевременно напускащите училище продължава да бъде голям (съответно 19,1% и 12,7% през 2018 г.). Знам, че има цели агенции и отдели, които се занимават с оценки, стратегии и анализи, може би е добре да се отговори на прости въпроси и да се очертаят реални стъпки. Ако може това да не се случва чрез покрит административен жаргон и „квадратни“ чиновници.
Къде е Националният инспекторат по образование?
На никого не е ясно защо са тези безкрайни изпити в края на IV, VII, X, XII клас. При толкова негативна европейска статистика, очевидно моделът ни не е съвсем адекватен. Да започнем от това: какво проверяваме; защо го правим; как го реализираме; резултат; какво може да се промени, за да се намалят лошите тенденции;
Апропо какво се случва с новия Национален инспекторат по образование, който е като още едно министерство, и не е толкова нов вече, за да не му се търси сметка. Какво правят там, като отпадна атестацията на учителите за тази година и не се ли дублират функциите му с МОН.
Как отговарят за качеството в образователната система? И кой е шефът там?
Електронното правителство и дигитализацията могат да сведат до минимум доста външни проблеми. Някак обаче се бавим, независимо от парите, които влизат в системата. Видима е липсата на целесъобразно планиране. Според последното изследване на Синдикат „Подкрепа“ половината от учителите имат нужда от служебен лаптоп.
ЕК твърди още, че нямаме ясно разписани цели в образованието, както и ориентираност към постигането на резултати. Щяло да се прави карта на несъстоятелните фирми във връзка с нуждите от кадри може би, да се създават работни групи, да се отстраняват нередностите.
Предлагам да се чете повече поезия, просто поезия!
Дияна Боева е родена в гр. Добрич. Завършила е българска филология. Преподава български език и литература, редактира класическа и съвременна европейска проза. Публикува текстове в различни литературни издания и сборници. През 2016 г. излиза първият ѝ роман „Писма за оригами“ (изд. „Ерго“)., под печат е вторият й роман – „Невинни“ (изд. „Ерго“, 2020).
