Телефонните измами създават допълнителен риск в периода на Черния петък и празничното пазаруване. Потребителите да не предоставят лични и банкови данни по телефона.
Телефонни измамници звънят на граждани и им събощават за неправомерно теглене от чужбина на пари от банковите им сметки и ги приканват да натиснат определен бутон, за да се свържат с оператор. За това предупреждават от онлайн платформата “Ние, потребителите” в контекста на вече започналите кампании Черен петък и предстоящото и по-активно пазаруване за празниците в края на годината.
В един от случаите потребител получава обаждане от номер +39 338 793 1105, в което се твърди, че по информация от VISA във Виена от сметката му неправомерно е изтеглена сума. Веднага следва покана да натисне 1, за да се свърже с оператор, за да получи повече информация и съдейтвие. В телефонния разговор вероятно съвсем умишлено не се посочва конкретна банка, тъй като се очаква самият получател на обаждането да се идентифицира като клиент на своята финансова институция.
Макар да има много съмнителни обстоятелства – обаждането е уж от банката в България, разговорът е на български език, парите са изтеглени във Виена, а телефонният код на номера е на Италия и т.н., потребителине може да не им обърнат внимание, защото обаждането вече ги е стресирало.
Този тип измами се появяват на фона на вече започналите кампании за Черен петък и предстоящото по-интензивно пазаруване за Коледа и Нова година. В периода, в който потребителите ще извършват повече онлайн покупки, ще въвеждат данни за банковите си карти и ще следят плащания и доставки, измамниците могат да използват именно тези обстоятелства, за да създават усещане за достоверност и спешност. По такъв начин потребителят може да бъде подведен не само докато пазарува, но и при последващо обаждане, което изглежда като предупреждение за проблем с извършено плащане.
Потребителите никога не трябва да натискат бутони и да следват инструкции от непознати при автоматизирани обаждания. От ключово значение е да не се предоставят номера на банкови карти, CVV кодове, ПИН кодове, пароли или еднократни кодове за потвърждение. При съмнение най-сигурно е да прекратят разговора и да се свържат с банката чрез посочения на картата или на сайта официален телефон, препоръчват от “Ние, потребителите”.
“При онлайн пазаруване потребителите да използват защитени методи за плащане, да проверяват дали се намират в легални платформи и да следят движенията по сметката си. Ако получат на личните си пощи, в месинджър, вайбър или други приложения за комуникация рекламни съобщения или искане за плащане на суми за освобождаване на задържани практки, в никакъв случай да не следват връзки и да не въвеждат лични и банкови данни”, посъветва основателят на “Ние, потребителите” Габриела Руменова.
Експертите по киберсигурност също предупреждават, че измамниците често използват напълно произволни или новозакупени СИМ карти, които все още не са влезли в онлайн базите данни за спам и измами. Освен това, киберпрестъпниците използват и софтуер, за да маскират реалния си номер, т.е. дори на екрана да се изписва италиански номер, например, реалното обаждане може да се извършва от съвсем друга точка на света.
Ако обаждането или съобщенията изглеждат подозрителни, най-сигурният ход е блокиране на номера директно от настройките на телефона.
