Учени в областта на изкуствения интелект от Канада, Австрия,Румъния и България запознаха преподаватели и студенти от Техническия университет с прилагането на мозъчни електроди на животни и хора.
Обмяната на научни познания и представянето на постигнатото от елитни европейски научни центрове е част от глобалната инициатива „Build with AI” /Изграждане чрез изкуствен интелект“/. Първата презентация в „Деня на изкуствения интелект“ в Техническия университет – филиал Пловдив бе на д-р Себастиан Хеслер. Той е директор на Центъра за мозъчни науки „NERF” в град Льовен, Белгия, като преди това е работил в Центъра за мозъчни науки към университета в Харвард.
Доктор Хеслер обясни на слушателите, че неговата лаборатория прави изследвания и съчетава невронаучни опити с невро-инженерство, за да разкрие основни принципи на функционирането на мозъка. В презентацията си той показа заснетите реакции на мозъка на лабораторна мишка следствие на външни дразнения. Доктор Хеслер наблегна и на резултатите от опитите с материали, от които се правят електроди, влагани в живата плът.
Професор д-р Димитър Проданов представи работата на новата Лаборатория по невротехнологии към Българската академия на науките. Ученият е на мнение, че сме много далеч от спряганите в публичното пространство опасения за масово чипиране на хора и управлението им чрез матрица. Дотук в целия свят са имплантирани електроди на 50 пациенти с различни мозъчни заболявания, обясни професорът. Те са разработени в не повече от 6 фирми, които преди да ги предложат на човешки същества ги тестват на медузи, лабораторни плъхове и човекоподобни маймуни. Грешките, които съпътстват всяка научна работа обаче досега са коствали живота на две от маймунките.
Като човек на науката професор Проданов е изненадан от негативизма в реакциите на общественото мнение срещу вкарването на електроди в мозъка. „На първо време това трябва да стане, за да почнем да лекуваме болести като Паркинсон, епилепсия, депресия и да възстановяваме този човешки орган след инсулт. Предстои ни сериозна работа с хирургически роботи, които ще се справят прецизно с имплантирането на 3000 микроелектрода, необходими за някои болести. Смятам, че добро бъдеще ще имат гъвкавите електроди, защото ще увреждат по-малко мозъка“ – обясни проф. д-р Димитър Проданов.
В момента той ръководи работата по проект, изучаващ реакцията на тъканите след имплантиране на електроди. Като учен обаче той счита, че е длъжен да предупреди и за рисковете. Според него трябва да се търси баланс между безопасността и ефикасността на имплантирания изкуствен интелект. Трябва категорично да се мисли и за сигурността на събираните от мозъка данни, за да на се злоупотребява с тях. И най-сетне: как ще се поддържат дългосрочно влаганите в мозъка електроди.
След презентациите на двамата учени членовете на „Клъстер Изкуствен интелект – България“ се срещнаха с представители на бизнеса, академичната общност и студенти от Техническия университет – филиал Пловдив. За младите хора от ВУЗ-а, както и за гостуващите ученици от средните училища в Пловдив много интересна бе работилницата /уъркшоп/ по програмиране на изкуствен интелект. Участниците коментираха и работиха по различни теми: обучение на машини, обработка на естествен език, компютърно зрение и др.
В края на Деня на изкуствения интелект ръководството на Техническия университет – филиал Пловдив благодари на партньорите си – Google Developer Groups, клъстер „Изкуствен интелект – България“ и на патрона на събитието Венцислава Любенова – кмет на район „Северен“ в Пловдив за отличната съвместна работа.
