Зелен телефон за пациенти с множествена склероза

Автор:
Понеделник, 12 Март 2018 16:05
Зелен телефон за пациенти с множествена склероза

Зеленият телефон на Фондация „МС Общество – България”, където болните могат да получат информация и подкрепа, е 0800 40 204. Това стана ясно по време на среща дискусия, която се проведе на 10 март 2018 г. в София. Темата беше „Психологическа подкрепа и кинезитерапия при хората с множествена склероза”. Модератор на събитието бе Здравка Цветарска, председател на Фондация „МС Общество – България”. Своите презентации по темите психологическа подкрепа и кинезитерапия представиха съответно:
- Грети Иванова - психотерапевт, магистър-психолог по консултативна психология. Член е на Българската асоциация по транзакционен анализ, Българска асоциация по клинична комуникация и хипноза, Българска асоциация по хипноза.
- Инна Иванова – преподавател, асистент в Медицински университет - София към Факултет по обществено здраве, катедра ”Кинезитерапия”. Притежава докторска степен от 2016 г. с тема на дисертацията „Оптимизирана кинезитерапевтична програма при пациенти с множествена склероза”. Хоноруван преподавател в Софийски университет и НСА.
На срещата присъстваха и членове на фондацията, както и пациенти с МС, които зададоха своите въпроси към лекторите.

Най-често срещаните последствия, които МС нанася върху психиката са депресия, агресия и автоагресия, тревожност, хронична фрустрация, рязко снижаване на прага на толерантност и търпимост.
По думите на Грети Иванова, персистиращото (постоянно) депресивно състояние се среща при 40% от болните. 15% от страдащите от МС имат суицидни мисли или опит за самоубийство.
Поставянето на диагнозата МС е травмиращо събитие. Пациентът преминава през няколко етапа - на траур; преходен етап (на избор); промяна от първи ред, фаза на преживяване (“предъвкване на преживяното“); промяна от втори ред; фаза на креативността. Във всички тези етапи психологът има активно място. Той помага на пациента да премине възможно най-бързо и безболезнено пътя на адаптацията и да вземе правилните решения. Често хората с МС се въртят в омагьосания кръг на самосъжаление, обвинения и агресия, редуващи се с депресия. “Не виждам светлина в тунела“, “Вече нищо няма смисъл“,“Животът ми приключи“ са фрази, които могат да се превъзмогнат. Г-жа Иванова съветва пациентите да приемат диагнозата си като предизвикателство.
Съществуват различни форми на психоконсултиране при пациенти с МС. Единият от вариантите е формирането на групи за психологическа подкрепа и взаимопомощ, което за нашата страна е относително нова услуга. Оптималният брой участници в една група е 5-10 души, като се работи в условия на конфиденциалност. Когато е необходимо и според спецификата на случая, се провеждат и индивидуални сесии.
За съжаление, пациентите с МС у нас трябва да плащат за психологична помощ. В някои европейски държави, като Германия и Франция, болните не се сблъскват с подобен проблем. Там, веднага след поставянето на диагнозата, потърпевшите получават безплатни психологични консултации.
Миналата година Фондация „МС Общество – България” е провела анкета дали болните биха проявили интерес към психологическа подкрепа. Над 80% от запитаните категорично желаят провеждането на такава терапия. Г-жа Цветарска съобщи, че от средата на март стартира проект в Интегративния център на Фондацията, където ще се провеждат групови терапии. Първоначално ще бъдат два пъти месечно. За хората, които не могат да идват до София, ще се организира и онлайн групова терапия. Грети Иванова е психологът, който ще работи с пациентите и техните близки.
По думите на кинезитерапевта Инна Иванова, съществуват различни терапевтични стратегии, обединяващи множество лечебни подходи, насочени към преодоляване на симптоматиката и подобряване на качеството на живот на пациентите с МС.
„В повечето научни публикации комбинацията от медикаментозна терапия и вид рехабилитация подобрява значително по-бързо функционалния статус на пациентите в сравнение с тези, които залагат само на едно от двете. Лечението е комплексно, и освен правилните медикаменти, трябва да се изградят правилни хранителни навици и подходящ индивидуален тренировъчен режим”, твърди кинезитерапевт Иванова.
Според литературни източници кинезитерапията заема едно от основните места в рехабилитационната програма при пациенти с МС. Тя може да представлява съчетание между физически упражнения, масаж, криотерапия, трудотерапия, миофасциални техники, автогенна тренировка и много други.
През 2015 г. са проведени две независими проучвания, които отхвърлят твърдението, че пациентите с МС трябва да избягват физическите упражнения. Инна Иванова твърди, че те безспорно са полезни, единствено не трябва да се допуска преумора и дехидратация, за да не се стимулира пристъп на неврологичното заболяване. Специалистката коментира ползата от аква аеробните упражнения, йогата, стречинга и швейцарската топка при МС. Конната езда като лечебен метод е другият важен спорт за пациентите с подобна диагноза.
Препоръчително е всеки пациент да запомни своята програма под контрола на специалист, за да може да я изпълнява в домашни условия. „В някои случаи има добро влияние на физическите упражнения върху спастиката, подвижността и координацията; при други върху умората, емоционалното състояние и нивото на стрес. Без значение в каква насока ще се работи, физическата активност значително подобрява самочувствието и качеството на живот при всеки човек”, твърди кинезитерапевтът Инна Иванова.
От Фондацията напомнят, че с талон №3 от личния лекар за физикална терапия и рехабилитация пациентът всеки месец може да се възползва безплатно от подобни услуги. Важно е специалистът, към който се обърнат потърпевшите, да е компетентен в спецификата на МС.
Регистър на болните с МС в България няма. Официалната статистика е от 1985 години и според нея броят на хората с тази диагноза е 3500. Реално обаче цифрата е много по-голяма – почти 10 000 души. Това са хора в активна възраст, обикновено между 20-40 години, като през последните години възрастовата граница при новодиагностираните случаи значително пада. Вече има14-15-годишни деца са с МС. Този своеобразен бум на заболяването невролозите отдават най-вече на модерната техника, с която се откриват симптоми на болестта при хора, които все още нямат значителен физически дефицит. Според специалистите се наблюдава тенденция на хипердиагностика.
„Несериозно е да се работи с цифри от преди повече от 30 години. Силно се надяваме да можем да променим ситуацията като се създаде единен регистър на хората с МС в България, защото това ще е полезно не само за нас, но и за специалистите, които се грижат за болните“, коментира Здравка Цветарска.
Другата кауза пред Фондацията е получаването на статут на национално представена организация. „Необходимо е да съберем данните на 1800 човека с МС или техни близки –имена, адрес, процент на ТЕЛК. За целта сме стартирали инициативата "Можем ли заедно да променим?“, допълни още г-жа Цветарска.
Придобиването на статут на национално представена организация ще промени и подобри качеството на живот, терапия и интеграция на пациентите с МС. Ще даде възможност по-качествено да се отстояват правата им пред здравни, социални и законодателни институции.
За повече информация може да се обръщате към Здравка Цветарска, председател на Фондация „МС Общество – България” – тел. 0898467744.

Напишете коментар

Напишете коментар като гост

0

Коментари

  • Няма коментари

Този сайт използва бисквитки (cookies) за повишаване на ефективността си. Научи повече

Съгласен съм