Румен Денев: Бог е възторг!

Математика идва от гръцкото матема – знание, така че тя е също поезия. Това каза един от най-ярките поети на генерацията, родена през 50-те години на ХХ в. – Румен Денев, в галерия U PARK в Пловдив тази вечер.

Той представи последната си стихосбирка „Математическа поема“ и чете както класически стихотворения от дебютната си „Животът на дъжда“ /1986/, така и от нея.

Румен Денев се пошегува, че като възпитаник и отличник на Математическата гимназия в Казанлък, единствен останал в града на Чудомир – съучениците му до един избягали в Силиконовата долина.

Благодарение на един от учителите си обаче Денев все пак бил вписан в свитъка със забележителни фигури на казанлъшката Математическа, макар и поет. Там са професори, световни шампиони, аз едвам влязох, каза Румен Денев в свойствен стил.

На въпрос кои от младите харесва – отговори: всички. Даже старите се учим от тях, както и те от нас – без и едните и другите да го съзнаваме.

Според поета ритъмът и въобще раждането на поезията е свързано с физиката на човека и особено с ходенето, походката. Има походка марш – там си в силаботоническото стихосложение, има и друга – тогава си в свободния стих. Но щеше ли да изпъкне свободният стих, ако го нямаше фонът на класическия? – попита риторично той.

След това обясни експерименталната си поезия в стихосбирките „Звукописи“ и „Математическа поема“, където буквално е търсил думи, в които ударението да завършва на последна сричка, а в следващата дума – да е на първата.

Разбира се, че никой не говори така – това е поезията, език, на който не се говори.

Румен Денев говори за исихията на безмълвието като контра на мълчанието, което е съзнателно непроизнасяне на истини. Това обаче – за който го е чул.

За който не успял – нека чуе стихотворението му за един от най-великите исихасти, Патриарх Евтимий.

Иначе „Математическа поема“ вибрира около знаменития философ и математик от Средновековието Николай Кузански, който е посланик на Рим в Константинопол в първата половина на 15 век. Роден е в Южна Германия, учи в Хайделберг юриспруденция, а с математика се занимава в Падуа. После става доктор по каноническо право и дори свещеник в Кьолн.

„Математическа поема“ е издание на литературен кръг Смисъл, а редактор е Виолета Христова.

Румен Денев е от поетите, които не се разделят от книга в книга с някои от ярките си първи появявания в мерена реч като „Гравюра от края па ХII в“, „Последно“, „Ревност“, „Искам те сега и много“, които са се изливали на един дъх в първата му книжка „Животът на дъжда“.

Зрялата си поезия обаче пишел между 4 и 6 часа, когато цялата къща и целият Казанлък е утихнал като в зимна приказка от Чудомир. „Математическа поема“ е така сглобявана – от ръкописи върху пожълтяла хартия, после почти нищо от първоначално излятото не оставало, а след това всичко се печатало на пишеща машина, а междувременно дошла ерата на компютрите, и поемата минала и през харддисковете, докато излезе в книжно тяло.

Мъката обаче дава резултат.

Румен Денев е стигнал до своята дефиниция на Бога (а коя значима поезия не търси именно това?) и тя е:

Бог е възторг,

тържество,

и полет нагоре,

и поглед нагоре,

и помощ надолу.

защото:

Светлото из-ум-ление е излизане от тесния ум

към широкия ум,

а тъмното изстъпление е излизане от ума

към слабоумие и към пълно безумство.

Нагоре и надолу са посоките на екстаза.

Поезията на един от най-значимите (ако не и най-значимият поет на 80-те, но за това се иска още време) е възпяване на възторга от битието и Бог по един математически чудесен Румен-Деневски начин.

А ето и едно от класическите вече стихотворения на 80-те, в което поезията е останала въпреки смяната на поетически кодове и генерации:

ГРАВЮРА ОТ ХII ВЕК

Палачът и затворникът се качваха

по стълбите към черния дръвник.

В навалицата плачеха и храчеха,

и кашляше един войник.

Като невеста с младоженец

палачът и затворникът се качваха.

Мълчаха градските началници,

а лудото момче се плезеше.

Върху дръвника беше паднал пресен сняг,

един свещеник с тяло на момиче