„Експертите препоръчват електронно и машинно гласуване да се въвеждат там където има доверие в изборния процес. Доверието към институциите в България е доста ниско. Поради тази причина липсата на доверие се прехвърля и към машинното гласува. И в един момент значение имат не толкова аргументите и техническите обяснения, че машините са сигурни, а има значение съмнението, породено от стандартната липса на доверие в институциите“, това заяви политологът доц. д-р Даниела Пастармаджиева в БНТ Подкаст „Къде живеем?“ с Камен Коларов.
Скандалите, свързани с гласуването – и с машините, и със записите, които показаха фрапантни нарушение, водят до загуба на доверие в изборите, а от това, според политолога, никой не печели.
Доц. Пастармаджева смята, че казусът с решението на ЦИК и решението на Върховния административен съд, който потвърди законността на отмяната на гласуването с машини на първи тур, защото министър е делегирал свои правомощия на заместник-министър, повдига сериозно въпроса за отговорност към процедурата на изборния процес. Според политолога това е точно пример за неглижиране на правилата, нещо, което е видимо и в други сфери на дейност в България.
„На практика на първи тур ние не гласувахме машинно заради не спазване на процедурата, а не защото машините не са сигурни или е направена злоупотреба с тях. А не съм убедена, че това стана ясно на обществото“ , заяви доц. Даниела Пастармаджиева.
Попитана дали очаква скандалите, свързани с провеждането на местните избори, да предизвикат промени в Изборния кодекс, които да ограничат или пък да отменят изцяло машинното гласуване, доц. Пастармаджиема отговори:
„Промени със сигурност ще има. Това можем да го кажем на база случващото се до момента. Изборният кодекс постоянно се променя. Виждаме – за жалост, че промените, които се правят, са според конюнктурни интереси – опит на политическите парти посредством промяна в правилата да си осигурят предимство на следващи избори. Вероятно ще има такива опити. Трудно ми е да предположа в каква посока, защото когато се правят предложения от страна на политическите партии те ги правят от гледна точка на техни предположения – какво би се случило. И какво ще им хрумне ми е трудно да предположа, какво ще сметнат за уместно“.
Подобни промени обаче не всеки път се оказват печеливши за партиите. Емблематичен е примерът от 2009-та година, когато управляващата Тройна коалиция промени изборната система и я направи смесена. Тогава 31-н от депутатите трябваше да бъдат избирани мажоритарно. В последствие нито един от кандидатите на коалицията инициатор на промените не успя да спечели.
Източник: БНТ
