Черноморският делфин е все по-рядко срещан. Чудо е пък двойка дeлфини да плуват с яхта.
Това обаче ни се случи при един риболовен круиз на борда на Света Мария – най-голямата двумачтова яхта в пристанището на Китен.
Капитанът Добри Димитров, един от тримата майстори ножари у нас заедно с пловдивчанина Кирил Коликов, разказва, че преди десетина години, когато Света Мария за първи път е спусната на вода, две тройки делфини са изумили германските туристи на борда, като изпълнявали двуметрови скачания във въздуха – по-високо от перилата на шхуната.
Като слязоха на сушата, разказали преживяването и на другия ден нова група немци се качи на яхтата. Поискаха да им извикам делфините. Аз да не ги паса, отвърнах им. Викайте ги!
И те викаха, викаха, ама никой не дойде. Разсърдиха се, че нарочно съм им погодил номер и дори от Некерман ми се обидиха, та оттогава не работя с тях, разказва капитанът на Света Мария.
Добри Димитров сам е построил яхтата. Отнело му е 6 години.
Света Мария е спусната на вода от варненското пристанище през 1994-та. От май до октомври съм на борда, след това в ателието – при ножовете и сабите, разказва капитанът, за който Черно море няма тайни.
Пътят от Варна до пристанището на Китен е около 10 часа. Взема се нощем, за да не те пече слънцето.
Хвърляме чипаретата със скариди и миди за стръв на кукичките. Отпускаме повече корда, горещо е, средата на юли, рибата слиза към дъното. Кълве обаче рядко и само попчета.
Замърсиха го Черно море. От Дунава идва замърсяването, категоричен е капитан Добри Димитров. Едно време – хвърлиш, вадиш, сега си доволен на половин кофа за два часа.
Има една риба, много е вкусна, обаче много опасна, разказва капитанът. Яко я уловите, не я пипайте с голи ръце. Драгон се казва.
Има три върха на гърба си, като зъбат гребен. Хванеш ли я, перва те ток, ама яко – сякаш оси те жилят, няколко едновременно.
Аз имам имунитет. Но го получаваш най-малко след 4-5 ужилвания от Драгона, казва капитанът.
Ако го уловите, действайте само с клещи, довършва той.
Навлезли сме две мили навътре. Морето е спокойно, но само привидно. Вълнението е мъртво. Някой ще го забележи по стомаха си, започва бъркане.
Това е морската болест, най-благодатната, продължава капитанът. Когато си на кота нула – върху самото море, кръвното налягане рязко пада. Черният дроб започва да произвежда чрвени кръвни телца. Това е морската болест. С нея лекуват левкемия и други видове рак, казва капитан Добри Димитров.
Той твърди, че методът се прилага в Ламанша, но по Черно море нашите доктори още не го правели. Вкарвали болните навътре с яхти, докато морската болест ги разтресе. Три дена повръщане, обаче получаваш толкова червени кръвни телца, колкото не си сънувал.
На север е Маслен нос. В старите карти е записан като Крокодила и няма истински моряк, който да не го нарича така.
Маслен нос е самата глава на един лениво разположил се в северния край на залива Стамополу зелен крокодил. В търбуха му е бившата резиденция на Тато – Перла, а опашката на Крокодила мете дюните на запад.
Стамополу е един от най-големите заливи по южното Черноморие – от Маслен нос до нос Кюприя /Приморско/. На юг от Кюприя е Дяволският залив – чак до нос Алиман и Китен. В тия води плуват делфините.
Земята срещу водата е разсечена от две реки – Ропотамо на север, и Дяволската река – на юг.
След Маслен нос на север е заливът Зигра, нос Бегликташ, малкото заливче Света Параскева и едноименния нос, следват нос Коракя и нос Скомблиорош, зад който е делтата на Ропотамо. Нос Кая се откъсва от тинестите пясъци на Ропотамския залив, в чийто северен край белее малкото островче Свети Тома.
Няма моряк, който да го знае по това име. Свети Тома е отбелязан на картите като Змийския остров. Зад него е остров Хумата. А отвъд – крайбрежия, които не си заслужават вече: бетони, чалги и северни пиянства на български цени.
Извадилисме половин кофа попове, някои са едри и зъбати, други – на една хапка. Късмет с Драгоните нямаме. Този ден не кълват.
Капитанът пали мотора и шхуната се понася към брега.
От двете ни страни с нас плуват две двойки делфини. Металносивите им изящни тела се извисяват над морската повърхност и елегантно я разсичат. Опашките им са като живи витла.
Много по-бързи са от Света Мария.
Много по-бързи от създаденото от човек…
Христо Фотев има едно стихотворение за черноморските делфини – Елегия за делфините, в което описва убийството им от човека.
Действително във времето на соца делфините са били обект на промишлен улов. Днес и трите вида китоподобни в Черно море са защитени от Закона за за биологично разнообразие и Закона за рибарство и аквакултури.
Муткурът и афалата са в Червената книга на България, обикновеният делфин – третият вид, не е в нея.
Какви бяха нашите делфини – Delphinus delphis ponticus /обикновен черноморски/, Tursiops truncatus ponticus /черноморска афала/ или Phocoena phocoena relicta /реликтен муткур/ – това дори капитан Добри Димитров не се наема да каже.
Но бяха живи и свободни. И плуваха край нас…
