Кметът на Кърджали задържан с нередовна призовка

Кметът на Кърджали Ерол Мюмюн беше задържан днес и отведен в районното управление на МВР при обстоятелства, които повдигат сериозни въпроси за законността на действията на правоохранителните органи.

Според изявление на самия кмета, призовката му е била връчена в 10:10 часа, докато часът, вписан в призовката, е 10:00 часа. Това означава, че призовката е връчена 10 минути след посочения в нея момент за явяване — и на практика не е могла да бъде изпълнена доброволно.

Процесуалното качество: заподозрян, не обвиняем

Важно разграничение: при първоначален разпит в досъдебното производство лицето най-вероятно е призовано в качеството на заподозрян по смисъла на чл. 204-206 от НПК, а не като обвиняем. Това е временна процесуална фигура, която или прераства в обвиняем при повдигане на обвинение, или отпада. Заподозреният има право да научи в какво е заподозрян и да дава обяснения, но формалното предявяване на обвинение все още не е настъпило.

Какво казва законът за сроковете на връчване

Независимо от процесуалното качество на лицето, призоваването трябва да е редовно. Призовка, връчена след изтичането на вписания в нея час, не поражда задължение за явяване и не може да служи за основание на принудително довеждане.

Приложимите правила при разпит на заподозрян:

• Тридневният срок по чл. 219, ал. 5 НПК не се прилага. Той важи единствено при предявяване на обвинение и не се отнася до призоваване за първоначален разпит. При заподозрян изричен минимален срок за предварително връчване не е предвиден, но изискването за своевременност произтича от общия ред на НПК и от самата цел на призоваването.
• Своевременност на връчването. Призовката трябва да бъде доставена навреме, така че лицето физически да може да се яви в посочения час. Призовка, връчена след изтичането на вписания в нея час, е нередовна и не поражда задължение за явяване.
• Документиране на връчването. По чл. 178 и сл. от НПК връчването се удостоверява с разписка с дата и час, а органите носят отговорност за неизпълнение на задължението за надлежно връчване.

В конкретния случай разминаването между вписания час (10:00) и момента на връчване (10:10) не е формалност — то поставя под въпрос самото съществуване на редовна призовка, а оттам и законовото основание за каквото и да било принудително действие.

Кога е допустимо принудително довеждане

Принудителното довеждане не е безусловно право на органите. По чл. 71 от НПК и чл. 219, ал. 6 от НПК то е възможно само когато лицето е редовно призовано и не се яви без уважителни причини. Двете условия са кумулативни — липсата дори на едно от тях прави довеждането незаконосъобразно.

Тоест, ако призовката е нередовна (както твърди кметът), основанието за принудително довеждане отпада изцяло. Не може да има неизпълнение на призовка, която не е била редовно връчена.

Фактическата картина

Хронологията на събитията, описана от Ерол Мюмюн, е следната:

• 10:00 ч. — час, вписан в призовката
• 10:10 ч. — действително връчване на призовката и последвало задържане и отвеждане в МВР

При тази последователност кметът не е имал физическата възможност да се яви по призовката в указания час, тъй като самото й връчване е станало едва след изтичането му.

Нарушени права на задържания

Освен процесуалната нередовност случаят поставя въпроси и относно спазването на чл. 55, ал. 1 от НПК, който гарантира правото на задържания да знае защо е задържан и да ползва адвокатска защита от първия момент на фактическото задържане.

При незаконно лишаване от свобода се нарушава и чл. 5 от Европейската конвенция за защита на правата на човека, която България е ратифицирала и която предвижда право на обезщетение за всеки, задържан в нарушение на разпоредбите ѝ.

Отговорност на държавните институции

Когато правоохранителните органи не спазват сроковете и реда за призоваване и задържане, последиците не остават само в плоскостта на процесуалната нередовност. Българското законодателство предвижда конкретна имуществена отговорност на държавата.

• Обективна отговорност на държавата. По чл. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, включително при всички случаи на лишаване от свобода в нарушение на закона.
• Отговорност без вина. По чл. 4 от ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка последица от увреждането — независимо дали конкретното длъжностно лице е действало виновно. Достатъчно е действието да е незаконосъобразно.
• Лична отговорност на длъжностните лица. Освен отговорността на държавата, незаконното задържане може да ангажира и дисциплинарна, а при определени условия и наказателна отговорност на конкретните служители, допуснали нарушението на реда за призоваване и задържане.

С други думи, ако се установи, че задържането на кмета е извършено въз основа на нередовна призовка, потърпевшият има правен път да търси обезщетение от държавата, а отговорните институции — да обяснят на какво основание са действали.

Редакцията следи развитието на случая.