„Аз знам, че това е просто момент от живота ми, който трябва да приема. Вярваща съм, вярвам в силата, която я има и ми помага. Поеха ме добри лекари, на които цял живот ще бъда благодарна“.
Така започва разказа си Добринка Христоскова от Батак.
Тя има метастатичен рак – с разсейки в костите. Въпреки тежкото заболяване, Добринка живее без болка и страдание, чувства се добре, грижи се за себе си и не спира да благодари на лекарите, с които я е срещнала съдбата. Вече 20 години – много повече, отколкото някога се е считало, че пациент с такава диагноза може да преживее.
Заедно с лекуващия си лекар – медицинския онколог д-р Антоанета Томова от КОЦ – Пловдив, Добринка участва във видеопроекта на Института за здравно образование – „За рака с надежда“.
Кратките филми разказват за надеждите, страховете и доверието между лекари и пациенти в борбата им с рака. Този път видеото е за метастатичния рак – ракът в четвърта фаза, която се счита за нелечима. В България пациентите с рак са над 300 000 души.
С техните семейства, това е проблем, който засяга близо 2 млн. души. А близо 50-60 000 пациенти се лекуват в КОЦ – Пловдив – оттук минава всеки шести онкоболен в България. Не всички ще развият метастатичен рак, но рискът съществува.
Сред жените най-често срещаният рак е този на гърдата. При Добринка той се е появил с болка и зачервяване. Не е била на профилактични прегледи преди тези първи симптоми, защото не е имала оплаквания. След операцията се среща с медицинския онколог д-р Томова, която продължава да я лекува и до днес.
„В първия момент, когато я видях, аз, все едно, че влизах при майка, или сестра… Имах й огромно доверие. Каза ми – няма да има химиотерапия. И до днес, каквото каже тя – за мен е закон“, разказва Добринка. В живота й настъпват промени – променя храненето, променя душевната си нагласа – към себе си и околните. Споделя, че при д-р Томова намира нужното успокоение и не само медицински, а всякакъв друг житейски съвет.
„Повечето от пациентите започват с ранен рак, сега около Ковид кризата има доста закъсняла диагностика и се покачи процентът на тези, които се изявяват в последен стадий. В първите стадии с локалните методи ние постигаме излекуване. Четвърти стадий от медицинска гледна точка се приема като вече нелечим. При него много неща можеш да се опиташ да направиш, да подпомогнеш болния, да удължиш живота му, да подобриш качеството на живот. Но аз дълбоко вярвам, че ако пред теб е една изключителна личност, която искрено желае своето излекуване, то може и чудотворно да възникне“, споделя д-р Антоанета Томова.
Тя е убедена, че във всеки човек е заложен потенциал сам да се справи не само с рака, но и с други заболявания. А нейната мисия е да разкрие този потенциал.
С колосалния напредък в онкологията има достатъчно много лекарства, методи, подходи, които помагат пациентът да живее дълъг и добър живот въпреки заболяването, дори и без химиотерапия.
„Имам пациенти с костни разсейки, които ги държа живи над 10, 15, 20 години. Имам истории с щастлив край. Искам да ги разкажа, да вдъхновя хората и да им кажа, че нищо не е загубено, че всеки ден носи нови възможности, че организмът е динамично нещо. Докато пациентът желае да живее, има дух да живее и да се бори и докато семейството го подкрепя и докато има насреща здравен екип, лекар-специалист, който да му пука за пациента, нищо не е загубено“, убедена е д-р Томова.
