Стамболийски и Славейко Василев – земляците-противници

Автор:
Събота, 17 Март 2012 11:43
Стамболийски и Славейко Василев – земляците-противници

От Ветрен до Славовица сега има нов асфалтиран път.

Навремето, през 1879 година и другите в близост до тази дата, пътят не само не е асфалтиран, но е бил труден, кален или прашен, колкото ви хрумне, зависи от сезона. Това едва ли ще е пречело родените в тая 1879 г. Александър Стамболийски и Славейко Василев да се познават.
Ако в детството са пропуснали да се омешат, то в младостта вероятно са сторили това, защото е извън съмнение, че когато двамата влизат в политиката, в голямата политика, те вече се знаят.
Животът ги праща в различни земи и държави - докато 14-годишният Сандьо Стамболийски търка гащи в земеделското училище на Садово, Славейко Василев се насочва към Военното училище в София.
Сетне бъдещият трибун на БЗНС дръпва чак в Плевен, за да завърши тамошното Лозаро-винарско училище, а после България му става тясна и се озовава да учи философия в Хале и агрономия в Мюнхен.
Страната ни отеснява и за Славейко Василев, и ще го видим в Русия, където завършва Генералщабната академия.
Идват Балканската и Първата световна войни - единият, този, който е родом от Ветрен, ще води войниците в атака срещу противниците, другият, роденият в Славовица, е осъден на доживотен затвор за политическите си възгледи, а сетне, през 1918 година, ще се появи, за да буни армията.
Измамно близък е пътят от Ветрен до Славовица.
Измамно близки са всички пътища в България.
След войните и Стамболийски, и Василев много пъти ще разбират това, вероятно всеки за себе си, поне до момента, в който първият е министър-председател на Третото българско царство, а вторият - един от основателите на Народния сговор и на Военния съюз.
Страната ни не е пренаселена, въпреки хилядите белогвардейци, пристигащи от разбитата армия на генерал Пьотър Врангел, но за двамата става все по-тясно на политическия терен на държавата.
Те ще се срещнат фатално в Славовица в средата на юни, след като вече човекът от Ветрен е бил сред основните фигури в държавния преврат от 9 юни срещу правителството на БЗНС, а мъжагата от Славовица е допуснал огромна политическа грешка и няма печеливш ход.
„Аз бях дал заповед на Славейко Василев да доведе Стамболийски със специален влак в София, но Харлаков взел Стамболийски обратно във вилата, където в изпълнение на заповед лично от Цанков го убил", така разказва събитията от ония дни генерал Иван Вълков, министър на войната.
Историята обаче и до ден днешен често приписва убийството на сваления чрез преврат премиер на неговия земляк Василев.
Пътят от Славовица до Ветрен със сигурност не е бил с асфалт.
Също сигурно е, че не бил път, който лесно се изминава, макар в ония дни на месец юни 1923 година да не е имало поройни дъждове.
Славейко Василев решава да заведе арестувания вече Стамболийски до родното си село.
Там му дават глътка въздух - братът на полковника, Иван, не просто е познавал земеделския трибун, а на два пъти му е помагал в ученическите години, а сетне е съдействал бъдещият лидер на БЗНС да стане учител във Ветрен.
Какво са си говорили тези трима българи, няма кой да ни каже.
Но е абсурдно да продължава да се счита, че единият земляк е посегнал на живота на другия, колкото и да е голяма пропастта в политическите им възгледи.
На 14 юни 1923 година сваленият чрез преврат министър-председател на Царство България е убит.
Започва обаче животът му на легенда и на мъченик в очите на много българи.
Славейко Василев остава без земляка си и прави политическа кариера - на два пъти е министър, веднъж в правителството на Андрей Ляпчев, сетне, след доста време, в кабинета на Иван Багрянов.
Цели девет години - от 1935 г.до 1944 г.- землякът от Ветрен е председател на Съюза на запасните офицери.
Избиран е за народен представител от Ямбол, избран е дори за почетен гражданин на Ямбол, където има стаж като сравнително млад офицер.
Паметниците на Стамболийски са пръснати из цяла България и едва ли някой може да ги преброи.
Стамболийски е убит едва на 44 години.
Славейко Василев доживява прилична възраст - 65, но и той приключва трагично житейския си път - на 2 септември 1944 г. полковникът се самоубива.
Народният съд го осъжда на конфискация на имуществото посмъртно.
За убийците на Стамболийски също има съд.
А пътят от Славовица до Ветрен не е дълъг.
Дори когато не е имало и помен от асфалтов път.
За земляците обаче той се оказва сякаш безкраен, докато намерят покой в смъртта.

Напишете коментар

Напишете коментар като гост

0

Коментари (1)

Този сайт използва бисквитки (cookies) за повишаване на ефективността си. Научи повече

Съгласен съм