Заместник-кметът по култура, археология и туризъм на община Пловдив Пламен Панов посети днес археологическия обект „Източната порта на Филипопол“, за да се запознае с етапа на археологическото проучване, което се извършва в момента с финансиране от община Пловдив.
Той бе посрещнат от Мая Мартинова-Кютова и Биляна Груева-Здравчева – ръководители на археологическото проучване на обекта. На мястото бе и д-р Надежда Кирова-Йовчева- преподавател в ПУ „Паисий Хилендарски“ и ръководител на студенти, които провеждат в момента археологическа практика, предмет в програмата им за обучение.
Групата, която работеше на обекта днес са студенти от специалност „История и опазване на културното наследство“. След седмица, към тях ще се присъединят още колеги, така че общо 33 студенти ще проведат практиката си на „Източната порта на Филипопол“.
С осигуреното финансиране от община Пловдив, в момента се проучват два нови сектора. Първият обхваща пространството между двата пилона на късноантичната порта – прохода, който е продължение на монументалната антична улица.
До момента е разкрит сектор от около 5 м, като се почиства и настилката от големи плочести камъни. Проучва се характерна особеност в устройството на портата – т.нар. пропугнакулум, който представлява допълнително препятствие за нападатели при отбраната на крепостта.
Проучването в този сектор е наложително, поради изграждането на основната стълба за влизане в обекта от север.
Вторият сектор се проучва поради промяна на регулационната линия на имота от запад, към улица „Митрополит Панарет“. Това е нов, неразкопан сектор във връзка с предстоящите консервационно реставрационни дейности по проекта „По крепостните стени на Филипопол“.
Проучването се извършва в трасето на Маркаврелиевата крепостна стена, от която очакваме да се проучи сектор с дължина около 3 м.
По време на разговорите между заместник-кмета Пламен Панов и археолозите Мая Мартинова-Кютова и Биляна Груева-Здравчева, в обекта пристигнаха група туристи от Холандия, които пътуват по специален маршрут „Културен туризъм“ по линия на ЮНЕСКО. Автобусът, с който те пристигнаха от
Стара Загора, където са били на посещение на тракийски гробници, ги остави на кръговото кръстовище в непосредствена близост до Източната порта.
Привлечени от това, че в момента се извършва проучване „на живо“, те разгледаха археологията, а Мая Мартинова им разказа подробно за античния град и обекта „Източна порта“.
Туристите, сред които имаше и професионален археолог, споделиха, че Пловдив е „черешката на тортата“ и много им харесва. Казаха, че това е богатство, с което трябва много да се гордеем. Бяха щастливи от това, което научиха, като не спираха да задава въпроси към Мая Мартинова, вкл. и от областта на българското законодателство в сферата на културното наследство.
Археологическият паметник на културата – комплекс „Източна порта на Филипопол“ е част от големия проект „По крепостните стени на Филипопол“ – насочен към развитието на две конкурентноспособни туристически атракции в историческия резерват „Старинен Пловдив“.
Целта на големия проект е чрез консервация, реставрация и експониране на античния комплекс „Източна порта на „Филипопол“ и на Археологически комплекс „Небет тепе” и цялостната им социализация да се подкрепи превръщането на тези археологически недвижими културни ценности с категория „национално значение“, в предпочитани туристически атракции, предлагащи подходящи условия за целогодишно посещаване.
Стойността на бюджета е 6 009 151.89 лева, от тях финансиране от ЕС – ЕФРР- 5 107 779.11 лв. и национално финансиране-901 372.78.
Осъществява се по оперативна програма „Региони в растеж“, Приоритетни оси „Регионален туризъм“, Наименование на процедура „Развитие на туристически атракции“.
„Източната порта“ е сред най-значимите обекти в безценното културно-историческо наследство на Пловдив. Обектът е разкрит през 1976-1978 г. от археолозите Лилия Ботушарова Елена Кесякова. Добре запазена и почистена е широката 13 м централна улица /една от най-широките в Римската империя/, архитектурните елементи в римо-коринтски стил, тротоарите и останките от прилежащите сгради. Оттук е бил пътят към Константинопол, императори са минавали под триумфалната арка на това място, отивало се и към пристанището на река Марица.
„Източната порта“ е обект с много висок потенциал за възстановка във вертикален план, тъй като има чудесно съхранена архитектура – база и капители, многократно е потвърждавала археологът Мая Мартинова, ръководител на екипа, който извършва проучванията.
Според запазени надписи строителството се датира към 172 г. при император Марк Аврелий, открит е също сектор на крепостна стена с две кули от късната античност. Самата порта по план е трипилон – с основен централен вход и два малки входа. Има данни, че в нея е интегрирана по-ранна почетна арка, която вероятно е построена по времето на император Хадриан и се свързва с негово посещение в града.
От „Източната порта“ през ул. „Цанко Лавренов“ е един от входовете към Стария град. Преди няколко години на площад „Александър Малинов“ бяха изградени кръгово кръстовище и паркинг за автобуси. За много туристи това е първото място, което виждат при посещението си в града.
