- Възможно ли е първата крепост на Небет тепе да е по стара от тази в Микена?
- Дали древната култура на Тракия и конкретно тази по поречието на Марица, не е свързана с първата цивилизация на европейския континент?
- Какъв е по народност Ахил и чия столица е била Троя?
- Къде да търсим произхода на предците си… или какво доказва едно генетично проучване?
- Кои са най-известните тракийски глоси, които разпознаваме и днес?
Четирима независими изследователи, трима от които пловдивчани, поддържат тезата, че българите са наследници на траките-пеласги. Историческият сборник „Неразказаната история за Троянската война“ разкрива изключително интересни факти в подкрепа на тезата за автохтонния произход на българския народ. Любопитното в създаването на сборника е, че четиримата автори правят изследванията си независимо един от друг, но се „намират“ в темата и решават да издадат всичко в един труд.
Павел Серафимов „разследва“ произхода на ахейците и Ахил Пелеев, като използва редки исторически извори, сведения от древната ономастика и важни, но непопулярни до момента археологически данни. Тесалия е едно от местата на Стария континент, което пази името на предците ни. Там се намира село, което се казва Βουλγάρινη (Булгарине), а Bulgar (Бургар) е името на планински връх. Βουλγάρα (Булгара) също е име на връх край тесалийското село Смоково(н). Нещо повече. От изследванията става ясно, че по керамика, намерена в Централна Тесалия се открива и свещеният български знак IYI.
Драгомир Желев представя проучване за крепостта на Евмолпия, според което, стените на древнотракийското селище на Трихълмието са по-стари от тези в Микена. Още френският археолог проф. Албер Дюмон споменава, че първата крепостна стена на Небет тепе е от най-дълбока древност, издигната по технология, известна като „циклопски градеж“, подобна на тази от центровете на микенската цивилизация.
През последните години все повече генетичните изследвания се използват като доказателство за различни исторически тези. В тази посока е ценен и приносът на Илиян Йорданов, който разкрива резултатите на генетично проучване, според което днешните българи са потомци на древно население, сродно на това, живяло в земите на Тесалия векове преди новата ера.
Не на последно място Андрей Киряков прави интересно тълкуване на тракийските глоси. То е свързано с древни тракийски думи, използвани и от ахейците, които старите гръцки автори, не само са записали, но са обяснили и значението им.
Тази неделя авторите посрещнаха читателите си от Пловдив в Дом на науката и техниката, където бе представен сборникът. Любителите на историята ще могат да разговарят с тях и на 16 април от 19 ч. в читалище „Св. Св. Кирил и Методий“ в град Раковски.
