Археологическото лято в Пловдив тече интензивно и с пълна сила!
Работи се активно по всички обекти, сред които са Източната порта, Небет тепе, „Брезовско шосе“, в чието трасе попада праисторическата плоска селищна могила „Яса тепе“ и Голямата могила в район Южен.
Благодарение на осигуреното финансиране от община Пловдив за археологически проучвания и разкопки, работата на археолозите не спира, за разлика от повечето замразени обекти из страната, поради липсата на бюджет. Само за тази година сумата за археологически проучвания, осигурени от общината са в размер на 600 хил. лева, отчита се два пъти увеличение на средствата в сравнение с предишните години.
Заместник-кметът по култура, археология и туризъм на община Пловдив – Пламен Панов посети днес Голямата могила в район Южен, за да види как напредва проучването и какъв е прогреса. По време на визитата на обекта, той бе посрещнат от доц. д-р Костадин Кисьов – един от най-изтъкнатите археолози с десетки проучени могили и открития и директор на Археологическия музей в Пловдив, младия археолог Любомир Мерджанов и екипа, който работи на терена.
Голямата могила в район Южен е най-голямата в България, разказа доц. Кисьов. Дължината е 75 м., височината е 14 метра. 2/3 са проучени във височина до момента. Площта и обема на могилата са впечатляващо огромни, открити са и 3 тунела. Сега се работи по основното проучване което цели да даде отговор на въпроса къде се намира основата на могилата. Правен е стратиграфски профил, чрез който се изучават скалните пластове и наслояване. Поне още 20 дни ще продължат изкопните дейности с механизирана техника.
В момента се проучва в дълбочина и е достигнато на 4 метра над основния терен, който още не е проучен. Керамиката, открита на място е от 4-3 в. пр. Хр., като има и от 5 в. пр.Хр. считана за най-богатата епоха. Не е известно с каква структура е свързана могилата, защото е част от голям некропол с гъсто разположени могили. Тази е последната оцеляла, вероятно и защото е най-голямата. Повечето, около 100 на брой, са разрушени през различни периоди при прокарване на Кукленско шосе и построяването на заводите, разказа доц. Кисьов.
Голямата могила е отделен могилен некропол, доста по на юг от града. Регистриран е от началото на миналия век от археолога Борис Дякович, по-късно и от Димитър Цончев. Счита се, че той е свързан със сателитно селище на града или с вилно имение. Принадлежало е на местната тракийска аристокрация. Възможно е да е свързано с аристократи, които са си запазили позициите след включването на Тракия в Римската държава.
На върха на могилата е открита малка средновековна църква, работата по проучването ѝ е започнала през 2021 г., разказа археологът Любомир Мерджанов, който е ръководител на разкопките. Регистрирана е само в ред камъни в основата, заедно с прилежащ некропол от 17 гроба, 3 от тях са градени от външната, южна страна. Открити са фрагменти полихромна стенопис. Интересно е, че като част от комплекса са открити 2 оловни печата, които са принадлежали на две духовни лица с много висок сан – Петър Монах Ковуклисий и Василий Харсианид.
Ковуклисий е титла, която се е давала на близки до патриарха, по-късно е станала почетна. Фамилията Харсианид е свързана с висшите духовници. Църквата и некропола са били разрушени от вторични намеси. Открити са военни установки и окопи с укрития с оръдие, в един от които са открити над 50 гилзи. Могилата е използвана и като военно съоръжение, открит е тунел с 2 галерии, с изписани многобройни инициали и имена и година 1933.
Открита е „вензела“ от бронз с царска корона с буквата „П“. Проучването е показало, че тя не е на военно формирование , а на ученическо и е правена по някакъв друг повод. Малката църква на върха на могилата е датирана от края на 11-12 век. Църквата е с дължина 11 метра, ширина – 4 метра, не е ясно каква е била височината. Открит е и фрагмент бигор – това е шуплеста варовита скала, която се използва за строеж и облицовка, добивана в Родопите.
На обекта „Голяма могила“ работят също студенти, помощник – археолози и работници. Открити са още голямо количество керамика, бронзови монети и дори закопчалки за книги, всички средновековни структури на върха на могилата се отнесат към периода XI-XIII вeк.
„Археологическите проучвания са приоритет на Община Пловдив в този мандат. Продължава нашият ангажимент към наследството на Пловдив. Но аз искам специално да поздравя доц. Костадин Кисьов и екипа на музея за добре свършената работа – за всички обекти Източната порта, Небет тепе, „Брезовско шосе“ и специално за Голямата могила, която има огромен потенциал за развитие. Поздравявам ги също така и за активната работа в музея. Само за първите месеци на тази година, благодарение на тяхната активност приходите от посетители са 83 хил. лв., което го прави един от най-посещаваните музеи в Пловдив!“, коментира заместник-кметът Пламен Панов.
