• За нас
  • За контакти
  • За реклама
Парламентът | Всичко от днес: (29)
понеделник, 23 юни, 2025
  • Вход
PLOVDIV-ONLINE
  • ПЛОВДИВ
  • РЕГИОН
  • БИЗНЕС
  • КУЛТУРА
  • СПОРТ
  • ЗДРАВЕ
  • ЛИЦА
  • TV Reality
  • ЛАЙФ
  • КОНФЛИКТИ
  • ВИДЕО
No Result
View All Result
PLOVDIV-ONLINE
  • ПЛОВДИВ
  • РЕГИОН
  • БИЗНЕС
  • КУЛТУРА
  • СПОРТ
  • ЗДРАВЕ
  • ЛИЦА
  • TV Reality
  • ЛАЙФ
  • КОНФЛИКТИ
  • ВИДЕО
No Result
View All Result
PLOVDIV-ONLINE
No Result
View All Result

Пътешествие из Принцовите острови

Автор: Plovdiv-Online
09 юни 2010
/ Разкопки
0 0
0
109
Прегледa
СподелиСподели

На островите пребивават Константин Величков, Ванче Михайлов, дори самият Левски 

На Бююкада – най-големия, класикът Ришат Нури пише "Листопад" и "Чучулигата"

Хюсеин Мевсим

Image

Олеандрите са навсякъде тук

«Перли в огърлицата на града», «кошници с цветя край Босфора», «разточителство на природата» и много други подобни сравнения бихте могли да прочетете или чуете за така наречените Принцови острови, «спрели като кораби в стъкления блясък на Мраморно море» (Атанас Далчев) на десетина морски мили от европейския бряг и включени административно в рамките на мегаполиса Истанбул.

Хейбели (Халки) е вторият по големина (2,3 кв. км) в този своеобразен архипелаг след Бююкада (Принкипо) и пред Бургазада (Антигони), Къналъада (Проти), Седефада и необитаемите Кашъкада (частна собственост на един турски евреин), остроскалистия Сивриада и плоския Яссъада (някогашна военноморска база, на която след преврата през 1960-а заседава военният трибунал, осъдил сваления министър-председател Аднан Мендерес и двама от министрите му на смърт чрез обесване).

ВИДЕОРАЗХОДКА ТУК

Постоянното население на островите, чието название е свързано с византийските принцове, живеещи в тях на воля далеч от константинополските придворни интриги, или в заточение в размирни периоди, е към 20 хиляди души, но с настъпването на лятото, подгонени от градската задуха, в своите великолепни вили – безподобни еклектични образци на жилищната архитектура сред разкошна зеленина – се преселват истанбулските аристократи и то десеторно се увеличава.

Островите са познати и като «Попови», поради множеството манастири в тях в миналото и превръщането им в места за религиозна инвазия.

Image

Домът на автора на Листопад и Чучулигата

Принцовите острови заемат особено място и върху литературната топография на югоизточната съседка – докато в Бургазада живее и твори «турският Йовков» Саит Фаик Абасъянък (1906–1954), на Бююкада се намира лятната вила на неоспоримия класик Решат Нури Гюнтекин (1889–1956), чийто роман «Чучулигата» е най-популярната за българския читател творба на турски автор, същото може да се твърди и за филмирания по мотиви от романа му «Листопад» едноименен тв сериал.

На този най-атрактивен за посещения остров, от 1929 до 1933 живее в изгнание теоретикът на «перманентната революция» Лев Троцки, приблизително през същите години за 8 месеца се установява и Иван (Ванче) Михайлов, през 1920-те в него се установява и «белогвардеецът» Борис Поплавски, чието творчество все повече привлича вниманието с новаторския си дух, тук пожела да бъде погребан и един от най-големите турски поети на последното столетие Мелих Джевдет Андай (1915–2003).

А Хейбели е родно място на световноизвестния сатирик и драматург Азиз Несин (1915–1995), островът е творческа лаборатория на белетриста Хюсеин Рахми Гюрпънар (1864–1944), във Военноморския му лицей учи знаменитият поет Назъм Хикмет (1902–1963), от дълги години през лятото тук се установява и нобелистът Орхан Памук, както и поетът Атаол Бехрамоглу.

Image

Вилите на Принцовите острови

Докато отделните острови на архипелага се обитават преимуществено от арменци (Къналъада, Седефада), гърци (Бургазада) или евреи (Бююкада), Хейбели сякаш наследява космополитизма на Отоманската империя, явявайки се и днес прекрасен модел на междуетническо съжителство.

Много често този романтично красив остров е възпят в турския и гръцкия народнопесенен фолклор.

Докато старото му название Халки произлиза от богатите медни находища, турското се свързва с двата невисоки хълма, наподобяващи преобърнати дисаги.

Именно на единия от тях се намира и Богословското училище, открито през 1844 г. в рамките на действащия още от IX в. манастир «Света Троица», за да подготвя религиозни служители за институциите на Вселенската патриаршия.

Това първо и единствено духовно училище на православната църква в Отоманската империя материално се поддържало от патриаршията – в зависимост от броя на жителите на епархията си, владиците били длъжни да внасят определени суми.

Пълното обучение включвало 4 и 3-годишен, съответно гимназиален и богословски курс, като в последния, паралелно с гръцки, латински, църковно-славянски, турски и френски език, се изучавали още дисциплините теология, философия, история и църковно пеене.

Учениците, които се приемали, трябвало да бъдат на възраст от 18 до 25 г., а другото важно условие било кандидатът да бъде монах или да даде уверение, че ще стане такъв, както и да притежава предварителна подготовка по гръцки език.

Специално внимание се обръщало на препоръката от патриарха или някой владика. Всяка учебна година се приемали по 50–60 души, предимно гърци, арменци и българи.

Първият ректор на училището, чиито годишни изпити преминавали в много тържествена атмосфера в присъствието на самия патриарх, бил Константинос Типалдос. През 1847 г. на Неофит Рилски (1793–1881) е поверено преподаването на църковно-славянски език, с чието въвеждане се целяло оправдаването на субсидията, която Русия отпускала за обезпечаването на училището.

Освен такива дейци на Възраждането като Партений Зографски, Йоан Дмитриевич, Григорий Хилендарски, Одисей Пападопулос и Марко Балабанов, възпитаник на училището е и «лозенградското овчарче» Атанас, бъдещият първи български екзарх, който през 1858 г. се връща тук вече като учител по църковно-славянски, църковна история, френски език, а малко по-късно е избран за негов ректор.

Това училище остава в историята и като арена на постоянни спречквания, често достигащи до физически сблъсъци, между гърчетата и българчетата. До 1858-а пълният курс на обучение завършват само 4 българи, предимно монаси в Рилския манастир, а когато борбата за църковна независимост се изостря, приемът на българчета се прекратява, пък и те вече нямат мотивация да следват в него.

Image

Мраморно море дебне отвсякъде

Десетина години преди Богословското, на другия хълм на острова, се открива и гръцкото Търговско училище, чийто основател е българинът Антон от Сливен. То е свързано с имената на Георгаки Стоянович, Яков Геров, братя Тъпчилещови и други бъдещи знатни български търговци.

Към 60-те години на XIX в. на остров Хейбели се появява българска колония, състояща се предимно от замогнали се търговци, влиятелни общественици и лекари, които имат собствени вили или наемат чужди.

Тук бихме могли да споменем имената на братя Тъпчилещови, Димитър Гешов, Георги Золотович, Александър Екзарх, Никола Минчоглу и др.

Сред тях е и висшият отомански сановник Иванчо Пенчович ефенди, в чиято вила веднъж е настанен воденият от члена на кръжока «Верните приятели» Стефан Илич Васил Левски, преоблечен с фес «азизие», очила и бастун.

Чест гост на българите е руският посланик в Истанбул граф Игнатиев, както и Гавраил Кръстевич.

След Освобождението, особено след Съединението, българската колония напуска о. Хейбели, но той продължава да е свързан с някои известни личности.

«В 1896 г. прекарах част от лятото на остров Халки», отбелязва в «Ранни спомени» Симеон Радев, ученик в Галатасарайския лицей.

Тук той се установява в дома на следващия право кукушанин Христо Далчев, бащата на бъдещия поет. В райската атмосфера на острова авторът на «Строителите» превежда прочутия роман на Александър Дюма «Дамата с камелиите», а един от първите му публикувани разкази (в. «Новини») е озаглавен «Една разходка до Халки».

Островът е свързан и с Константин Величков, който през 1891–94 г., след доброволното си изгнаничество в Италия, се връща в града край Босфора, «де дните ми детински са минали», и започва да работи като учител по френски език към Екзархията.

След злополучния преврат от 1886 г. започва един от сложните периоди в историята на следосвобожденска България, когато Истанбул се превръща, както иронично се изразява самият Величков в писмо до Вазов от Италия, в «място, където българи се спасяват от българи». «Тая зима прекарвам в Халки, дето климатът е сравнително по-мек и много здрав», четем в едно негово писмо от литературния му архив.

Той се установява в хотел «Ла Грийс» – най-порядъчния на острова, по-късно напълно изгорял, и тук сътворява голяма част от своите общо 49 «Цариградски сонети», които, преди да бъдат събрани в една книга, се появяват в различни издания.

Image

Разходката тук е само с файтон

Именно нему принадлежи заслугата за утвърждаването на сонета като жанр, както и въвеждането на маринистиката в българската лирика. Безспорно, погледът, мислите, чувствата на «изгнаника злочест» са отправени към «родний бряг край сенчест лес», настроението е заредено с носталгия и копнеж по отечеството, с «неистова тъга и печално съкрушенье», целта на автора не е да възпява конкретно острова, но потапяйки се в неговите сонети можем да се пренесем в атмосферата му – «въздуха пълнят нежни миризми, / в сън сладострастен спи лесът зелени, / в ширът безкрайни морските вълни / блестят в зари, от злато потопени», «кат лебед бял с разтворено крило, / се плъзга ладията» В строфите му е отразен целият колорит на Хейбели с морето, «гладко кат стъкло», с вълните, по които «кат лебед бял с разтворено крило, / се плъзга ладията», и които ту «ридаят в тъмнините и пълнят ги с тъжовен глас», ту «спят, облени с блясък и злато», с рибарите, в чиято «беззлобна простота и природа груба грей сърдечност, честност, доброта…» 

Струва ни се, че някои юбилейни годишнини (и не само) на този самобитен творец, съчетаващ «възрожденски културно-строителен патос с ренесансови класически и хуманистични ценности» (Светлозар Игов), биха могли да послужат като формален повод за съответните инстанции от родната му Пазарджишка община да установят контакти с колегите си от община Адалар за намиране на най-подходящата форма (може би поставяне на паметна плоча, бюст…), която да подскаже за връзката на Константин Величков, олицетворяващ «изконния стремеж на вечното българско търсачество» (Маргарита Брадистилова), с Хейбели (Халки), където «излял страдалческата си душа в нежни строфи» (Евгения Марс).

0 0 votes
Рейтинг

Ощеновини

Полицаи прекратиха гонка на пловдивски булевард
Регион

18-годишен шофьор блъсна и уби дете

23 юни 2025
Културните събития в Пловдив продължават
Пловдив

Културните събития в Пловдив продължават

23 юни 2025
МС – Няма пряка военна заплаха за България
Кой какво каза

МС – Няма пряка военна заплаха за България

23 юни 2025
Вижте още

Иван Тотев и Павлинка Кацарова наградиха преподаватели

guest
guest
0 Коментара
Първо старите
Първо новите Най-одобряваните
Inline Feedbacks
View all comments

Последни

Полицаи прекратиха гонка на пловдивски булевард

18-годишен шофьор блъсна и уби дете

23 юни 2025
0

12-годишно момче от велинградското село Кръстава е загинало, след като е било блъснато от БМВ на улицата снощи, съобщиха от...

Културните събития в Пловдив продължават

Културните събития в Пловдив продължават

23 юни 2025
0

Пловдив продължава да ври и кипи от събития!Отново предстоят дни, изпълнени с интересни културни прояви - за всеки вкус и...

МС – Няма пряка военна заплаха за България

МС – Няма пряка военна заплаха за България

23 юни 2025
0

Не съществува пряка военна заплаха за нашата страна във връзка със ситуацията в Близкия изток. Въоръжените ни сили няма да...

Куче нападна жена в Стамболийски

Куче нападна жена в Стамболийски

23 юни 2025
0

В петък по обяд в полицията в Стамболийски постъпила информация чрез тел. 112, че местна жителка била нахапана от съседско...

На фокус

Кметове на ПП в София напускат заради корупция
България

Кметове на ПП в София напускат заради корупция

23 юни 2025
РЕКЛАМА
  • Четени
  • Коментирани
  • Последни
В-2 ще бутне ли пак режим? В Иран

В-2 ще бутне ли пак режим? В Иран

22 юни 2025 - ОБНОВЕНА 23 юни 2025
Сигнали в ДАНС и СРП срещу БПЦ

Сигнали в ДАНС и СРП срещу БПЦ

23 юни 2025
НАП и бизнеса обсъждат нови правила

НАП предупреждава, ако ще продавате

23 юни 2025
Просто не мога да повярвам!

Просто не мога да повярвам!

22 юни 2025 - ОБНОВЕНА 23 юни 2025
Кметове на ПП в София напускат заради корупция

Кметове на ПП в София напускат заради корупция

23 юни 2025
Сигнали в ДАНС и СРП срещу БПЦ

Сигнали в ДАНС и СРП срещу БПЦ

1
Полицаи прекратиха гонка на пловдивски булевард

18-годишен шофьор блъсна и уби дете

23 юни 2025
Културните събития в Пловдив продължават

Културните събития в Пловдив продължават

23 юни 2025
МС – Няма пряка военна заплаха за България

МС – Няма пряка военна заплаха за България

23 юни 2025
Куче нападна жена в Стамболийски

Куче нападна жена в Стамболийски

23 юни 2025
Блъснаха 61-годишна жена в жк Тракия

Блъснаха 61-годишна жена в жк Тракия

23 юни 2025
Facebook Youtube

RSS  Новини от Асеновград

  • Еньовден на Тракийско скално светилище „Беланташ“ 20 юни 2025
  • Плувен комплекс Асеновград – място за релакс 20 юни 2025
  • Иззеха чували с контрабанден тютюн край Садово 20 юни 2025
  • Стотици „калиници“ ще се съберат в Асеновград 20 юни 2025
  • Блъснаха велосипедист край Първомай 20 юни 2025

RSS  Новини от Карлово

  • Празник на слънцето в Брезовско 23 юни 2025
  • Двама пострадаха при инциденти с АТВ 23 юни 2025
  • Доброволци поливат дръвчета в Баня 23 юни 2025
  • Еньовденска работилница в Баня 23 юни 2025
  • Закриха празниците на Хисаря с ансамбъл Тракия 23 юни 2025

RSS  Новини от Родопите

  • Филмът на Гунди – под небето на Куклен 23 юни 2025
  • Без вода в долен Куклен 23 юни 2025
  • „Музичко“ продалжава с триумфите 23 юни 2025
  • Петровско надпяване и надиграване в Ягодово 23 юни 2025
  • Близкият изток: Шахматната дъска на бъдещето 23 юни 2025

Реклама / Контакти / Декларация за поверителност / Политика за бисквитките
© 2007 - 2025 ЦУМ ЕООД. PLOVDIV-ONLINE E PEГИCTPИPAHA TЪPГOBCKA MAPKA. BCИЧKИ ΠPABA ЗAΠAЗEHИ.

No Result
View All Result
  • ПЛОВДИВ
  • РЕГИОН
  • БИЗНЕС
  • КУЛТУРА
  • СПОРТ
  • ЗДРАВЕ
  • ЛИЦА
  • TV Reality
  • ЛАЙФ
  • КОНФЛИКТИ
  • ВИДЕО

Реклама / Контакти / Декларация за поверителност / Политика за бисквитките
© 2007 - 2025 ЦУМ ЕООД. PLOVDIV-ONLINE E PEГИCTPИPAHA TЪPГOBCKA MAPKA. BCИЧKИ ΠPABA ЗAΠAЗEHИ.

Добре дошли!

Вход в сайта

Забравена парола?

Retrieve your password

Please enter your username or email address to reset your password.

ВХОД