Валентина Добринчева
Няма я вече близначката. Повехнала в мизерия, тя си отиде в края на януари 2009. Не бяхме разбрали, че я събарят. Съседите също не знаеха.
Близначката беше саморушаща се и застрашаваща сигурността.
Близначката на Йовковата къща.
Музеят Йовкова къща се намира срещу Математическата гимназия в Добрич, но е скрит зад един ред жилищни блокове.
За съжаление много местни не я знаят, а уредниците казват, че идват хора, които искат да видят и нея, а не само Дом-паметник "Йордан Йовков".
Всъщност тя е родната къща на съпругата на писателя – Деспина, в която младото семейство Йовкови е живяло след сватбата си – от декември 1918 до пролетта на 1919 година.
В нея е възстановен интериорът от йовково време – в три експозиционни зали.
Къщата е първият музей за писателя в Добруджа, създаден през 1968 г.
Навремето през нея годишно са минавали около 12 000 души. Напоследък, за жалост, се срамувахме да влезем с гости в потрошения двор.
След дълги увещания и борба, служителите на Историческия музей, успяват да навият общинската управа през 1997 г. да започне възстановяване на музейната част – къщата на Деспина.
С благодетелното участие на инж. Михаил Божилов и неговата частна фирма, на Радион Иванов – едни от най-големите спонсори, на дарения от арх. Анна Енчева и други граждани и фирми, сградата е реставрирана. И сега пред нея има една пейка, която приютява желаещи да поседнат…
За сметка на това, близначката – пристройката на Йовковата къща, остава неподдържана и залинява – до сегашната си разруха.
А в нея е живеело семейство Бахневи, кумувало на венчавката на Йовкови на 15 декември 1918 г.
Служителите на Исторически музей поддържат с дружни усилия къщата през годините, разказва доктор Кремена Митева, главен уредник на Дом-паметника "Й. Йовков".
През 2000-та е подменена цялостно оградата.
Само за две години и половина граждани на Добрич я потрошават до основи.
От музея чистят, боядисват, кърпят.
Накрая вдигат ръце, защото харчат от съвсем скромния си бюджет пари, които потъват в бездънна яма.
Сменят дървената врата на мазата с метална, поставят СОТ, чрез програми на Бюрото по труда години наред осигуряват дневна охрана на обекта.
Това не пречи къщата да осъмва нееднократно с графити, които не се заличават с фасаген.
Преди около пет години отново боядисват цялостно външната част на Йовковата къща. От всички тези усилия и помен няма.
Кандидатствали са с два проекта за ремонт, но е отказвано заради високата сума, която се иска.
Предлагат къщата и по програма "Красива България" – първи етап, 2002 г.
Отново безуспешно.
Подемат медийна кампания за спасяването й и откриват набирателна сметка. Но нали не организират конкурс за Мис "еди каква си", отново без резултат.
Ученици от ОУ „Христо Смирненски” обгрижват къщата в рамките на съвместна програма между музея и училището.
Даже засаждат липичка в двора, но тя си изпаща много през последните години.
Музейните работници изкарват от кабинета и завеждат до къщата доц. Ташо Ташев – тогава председател на Общински съвет, който обещава 5 000 лева, които не получават.
Преди около две години по същия начин завеждат там и арх. Пламен Ганчев – зам.-кмет от екипа на Детелина Николова, който се хваща за главата и казва, че Общината ще се самосезира…
Наематели от три-четири години вземат и връщат ключове, не правят нищо и оставят пристройката да се разруши напълно.
Има една папка писма до разни инстанции за тази къща – без грам резултат.
Нещата опират всеки път дотам: ако те намерят малко пари и мераклии научни сътрудници, уредници, директори и прочие, да мажат – нещичко става. Иначе – не…
Сега от кметството обещават, че няма да строят нищо на мястото на близначката – ще го озеленят и облагородят.
Решението е някакъв изход след толкова години, в които болеехме за къщата на Йовков и искахме да бъде посещаема и не зарината в мръсотия.
С тези няколко реда исках да кажа нашето последно "Сбогом!" – на писателите и на всички със спомен за близначката*.
Да почива в мир, за да даде път на новото.
Дано сега Йовковата къща се обгради с грижа и красота.
––––––––––––––––––––––––-
* Заглавие на филм на Любомир Шарланджиев с Невена Коканова и по сценарий на Константин Павлов – Б.а.