Ламбо би заплюл Морфов

Открито писмо до Александър Морфов:

Ако Стефан Данаилов днес беше жив със сигурност щеше да Ви заплюе изразително в лицето не зад, а пред кулисите на Народния театър.

Господине,

пиша Ви от Европейската столица на културата Пловдив.

В този осемдесет вековен град културата е свят олтар, в който няма място за политика.

Като режисьор и актьор няма как да не си спомняте  международния театрален фестивал „Сцена на кръстопът“  стартирал през 1996г., защото сте записал не едно участие в програмите му. Тази година предстои 27-то му издание.

Интересното с този фестивал беше рекордно краткото време за вземане на решението той  да се провежда на пловдивска сцена…

…В кметския си кабинет  имах сериозна работна среща, която току що бе стартирала. Влезе секретарката  и ме уведоми дискретно, че в общината по важен въпрос е пристигнал Стефан Данаилов и се намира в приемната ни стая.

Извиних се на гостите и отидох при него, а големият артист барабани с пръсти върху една папка на коляното му.

– Слушам, г-н Данаилов, но съм във важна среща и имаме само 2 минути.

– Е, как да обясня една хубава работа само за 2 минути?

– Г-н Данаилов, ако тази работа за която сте тук, е толкова хубава ще ни стигнат и само 20 секунди. Давайте направо.

– Замислили сме със Сотир Майноловски един хубав театрален фестивал – международен, ще се казва „Сцена на кръстопът“. Предложих го на кмета на Плевен – Румен Петков да го направим в Плевен, а той ми каза да не го занимавам защото сега партията ни била на кръстопът, а си имал и достатъчно други проблеми и не му било въобще, ама хич до моя кръстопът.

Напуснал кабинета на плевенския кмет и директно през Балкана тръгнал за Пловдив.

Прекъснах го.

– Г-н Данаилов, вие в Плевен може и да сте на кръстопът с вашата партия, но ние в Пловдив с нашата партия отдавна сме на правия път. Позвъних на зам. кмета по-културата Бадев:

– Наско, при мен е г-н Данаилов с много интересен проект, започвайте работа по-него. Помолих секретарката да го придружи до зам. кмета.

– Ама само минута още, да кажа две думи за концепцията – изправи се Стефан Данаилов.

– Разбрах я, щом сте се захванал вие ще стане фестивал.

Излязох.

Изпратих  гостите си. Като се върнах  Бадев ме чакаше пред кабинета ми.

– Ламбо моли като се освободиш, само за 30 – 40 минути да ти разкаже малко подробности по концепцията иначе няма да се заеме с проекта.

– Къде е ?

– Чака в „Ротондата“.

– Добре, отиваме!

Ламбо беше със Сотир Майноловски и бутилка уиски на масата. Много е сладкодумен, голям компаньор, признавам. Започна да представя идеята си. На първия час го прекъснах.

– Няма да стане. Ако смяташ да ме занимаваш часове с една идея за театрален фестивал, който ще заеме от културния ни календар еднократно някакви си двайсетина дни  няма смисъл. Приятелю, ти в тоя занаят не си еднодневка. Желанието ми е да създадеш ежегодна проява, която да стане една от перлите  в короната на пловдивската култура. Такава перла, че да блести дълги години под тепетата на този град, а ти можеш.

– Слушай бе пич, ти направо ме довърши. От Плевен до тук си мислих същото, ама как да ти го кажа в началото. Знам ли Ви вас седесарите колко разбирате от култура?

– По всичко личи че малко повече от бесепарите в Плевен!

Засмя се и тупайки ме по рамото се  вживя  в новото предизвикателство за ежегодна театрална проява.

Стана страхотен  фестивал. Всяка година в началото на есента многобройна публика от цялата страна пълни залата на пловдивския театър и Вие г-н Морфов сте не само свидетел но и участник в тези събития.

Години по-късно Ламбо стана министър на културата и създаде камерната зала в „Драмата“.

Съдбата ни събра през 2017 г.  като депутати в 44-тото Народно събрание. За съжаление в края на ноември, 2019-та той почина.

Създадохме инициативен комитет начело с председателя на парламентарната комисия по култура Вежди Рашидов. Той пък бе министърът на културата в мандата на ГЕРБ, който  бе възстановил  изгорелия преди него до основи пловдивски театър.

В инициативния комитет наред с дългогодишния спомоществовател на фестивала  Димитър Георгиев, и директорът му Димитър Малашинов  влязохме и ние с актьора Евгени Будинов. Той като активен член на комисията по култура в парламента и ученик на „Мастера“.

Нямаше случай , в който Стефан Данаилов да не влезе в парламентарната зала и да не се спре при нас двамата с няколко топли думи.

Инициативният ни комитет поиска  официално от Министерството на културата камерната зала в драматичен театър Пловдив да носи името на именития български актьор Стефан Данаилов. Искането ни бе уважено, а днес от фасадата на залата барелефа на Ламбо посреща взискателна театрална публика от цялата страна…

Др. Морфов, с каруцарското си мислене едва ли ще разберете как трима „герберски“ и един „червен“ боклук са показали в едни разделни времена като днешните, че българската култура и изкуство стоят много по-високо от партизанските страсти и политическата шарлатания.

Сигурен съм, че заради нечистоплътното Ви изпълнение на самозабравило се парвеню посягайки на честта и достойнството на един талантлив млад актьор като Евгени Будинов, Ламбо щеше непременно да Ви заплюе в лицето и то не зад, а пред кулисите…

В тази гнусна ситуация, с която си навлякохте презрението на не малко хора  може би имате един единствен изход експериментиран преди около 250 години от Пиер дьо Бомарше:

Да опитате да се измъкнете като обявите, че в този случай сте си поставил за цел да режисирате и изиграете ролята на един завършен мерзавец обитаващ театралните кулоари. Може и  някой да се върже, защото изпълнението ви беше блестящо…

 Спас Гърневски