Автор Величка Настрадинова
Слушайте, мало и голямо, какво е чудо станало в Пловдива града голяма, из Пловдивската касаба!
Едно момиче с осанка на манекен не ще да дефилира по лъскавите подиуми, ами приготвя магистратурата си. Каква магистратура – нарочно няма да ви кажа, озадачавайте се колкото можете.
И на всичкото отгоре, вместо да чете Куелю – любимия и единствен автор за нашите родни манекенки, пише фантастика!
Впрочем тя може и Куелю да е чела, но това не определя нейната разностранна интелигентност, умението й да композира разказите си с добър вкус и талант.
И като стигнах до таланта, ето, сега заявявам и залагам честната си дума, че Красимира Стоева e автор, готов за света. Разказите, които ми е предоставила и които влизат в книгата й "Снежните пясъци на Хира", са зряла и без съмнение интересна литература. А пък както е известно, литературните произведения се делят на две – интересни и неинтересни. Останалото e от лукаваго.
Красимира Стоева има неподозирани находки. Как ви се струва това: "Той язди бял кон… Дългите му чупливи коси се спускат почти до кръста като тъмен водопад, а в тях пърхат оплетени нощни пеперуди." И кой е той?
Първият конник от Апокалипсиса. Чумата. Обзалагам се, че никой досега не е заплел нощни пеперуди в косите на конник от Апокалипсиса. Великолепно! Останалите достойнства на разказа няма да подчертавам. Четете, вижте.
Една начинаеща магьосница е съумяла да сътвори добри магии. Тя отлично знае, че всеки има собствена реалност и със силата на въображението си може да извиква вселени, които да обитава волно или неволно, против волята си. Понякога не е необходимо да се търси истината. Миражите са толкова осезаеми! Дадена илюзия непрестанно бива измествана от друга, но последният мираж винаги остава.
Героите на Красимира Стоева се увличат от пътешествия през светове, през времето… Те не всякога искат това, обаче го правят с лекота и с недоловимата грижовна помощ на авторката.
Един "неповторим" ден ги праща в други измерения, а онези, скитниците, бродят безпрепятствено из сънища, които са по-реални от нормални преживявания. Понякога някой мъдрец съчувствено пита: "Това, че си скитник, измъчва ли те?" И примиреният със същността си Скитник отвръща: "Не чак толкова." Въпреки всичко той мечтае да се установи в един красив свят, с прекрасната Ания в прегръдките си, но знае, че блаженството ще съществува, докато умората го надвие и той заспи с ужаса, че ще се събуди в покрайнините на големия мръсен индустриален град.
Красимира Стоева насища образите с такава живителна сила, че те кара не само да съпреживяваш с тях, ами и да ги изпратиш със съчувствие. Дори някои епизодични лица се открояват със силата на своята индивидуалност. Една старица, притежателка на странноприемница, е достатъчно релефна с действията си, с немногото думи, които разменя с госта си, и с прошепнатото за сбогом "Скитник".
Крилатият елен е символ, който занимава Красимира Стоева някак натрапчиво. Скитникът носи монети с образа на Крилатия елен. Олицетворение на милостта и благородството, дори поруган в определен момент, той не губи своята мощ и се разпростира не само в разказа, озаглавен така. Златното изображение, което според младия възпитаник на Учителя не донася на хората нищо, а според Учителя е добро или лошо единствено за тези, които вярват в него, в даден момент кореспондира с темата на "Магия за начинаещи". И там нещата са подобно в Евангелието – "според вярата".
Красимира Стоева е учудващо мъдър за младата си възраст автор. Въпреки приключенския вид на някое повествование тя избира "поуката" внимателно и на места – строго. Така е и в "Крилатият елен", и в "Отвъд портата", и в "Минало забравено", и в "Тест за оцеляване"…
Да, Красимира Стоева предизвиква към задълбочени размисли, но тъй като се опасявам, че невръстният народ ще каже: "Ай стига де!", ще се постарая да уверя младите читатели, че най-малкото ще им бъде забавно, ще срещнат неразгадани писмена, археологически космически експедиции, запленени от теменужено сияние екипажи на звездолети, които на това отгоре са претърпели катастрофи, заедно с героите ще преодоляват бойни полета, срутващи се пътеки, бели пустини…
А любовта? Тя къде остана? Успокойте се, има я. Понякога даже се случва да е вдъхновена от умиращи литературни стилове, които внушават такива чувства, че никакви препятствия и пространства не са в състояние да ги спрат. Ледените пустоши, дето само любовта може да разпали огън, привличат и неизкусените от поезията. Примамената от любовта душа е готова да отиде на другия край на галактиката, за да я търси сред снежните пясъци на Хира.
Признавам, че съм доволна от мисленето и моженето на новото поколение в лицето на Красимира Стоева, и силно се надявам начинаещите магьосници да свалят проклятието, което тегне над българската литература, и да я покажат на света, защото тя съществува.
Да, не само "сме дали нещо на света", но и сега има какво да дадем на тези, които с радост биха ни приели из всички краища на планетата Земя.
