Антон Баев
Изненадващо или да? Българите избраха за любовна двойка на ХХ век поета Никола Вапцаров и съпругата му Бойка. Този път няма да коментирам избора, който – както и при въпроса за спортното събитие на века (смъртоносното изкачванет на Еверест), а и преди това за историческо събитие (Девети септември) – носи трагизъм. Обаче.
Обаче е важно да знаем историята, а не просто нейното обговаряне, обрастване с фрази. Ето откъс от неиздадения приживе дневник на Борис Делчев: "В днешния брой на "Работническо дело" спомени от Борис Вапцаров – "Реликви", за един часовник, за един пистолет и за "синьото тефтерче" на Н. Вапцаров, предадено му от Мл. Исаев, в което се намира стихотворението "Прощално". В последния къс е емоционалното средище на спомена. Без да назовава имена, авторът се възмущава от онзи някой, който е направил от стиха "като нечакан и неискан гостенин" – "като нечакан и далечен гостенин". А този някой е Бойка Вапцарова:
тя много настоява да бъде далечен и на мен се сърди дълги години, че в публикуваните някога под моя редакция спомени за Вапцаров предпочетох запазената автентична редакция (неискан)."
Няма нужда от коментар за разликите между неискан гостенин и далечен такъв. По-важен е опитът за редакция върху една драматична любов/нелюбов.
