Мария Филипова – Хаджи
Пъстри маски къщите разсмиват –
карнавален клоун е Пелопонес.
Каква ли маска мен ще ми отива?
И коя ли да надяна днес?
Врабче подгонено, уплашено,
случайно кацнало сред този маскарад,
врабешкото ми сърце пътуваше
към Пловдив и Централния площад.
И сякаш тупаше на пресекулки,
спомнило си утрешния Трети март…
Но само спомените – ледени висулки
ще се строят за празничен парад.
Защо? – се питам. Кой къде сгреши?
Къде отиде славното ни време,
та всеки празник, някога щастлив,
сега е мъка и жестоко бреме?
Вървя без маска с пъстрата тълпа
и се усмихвам, дявол да ме вземе…
И никой, никой не позна
какъв човек се крие в мене.
В този тъжно-смешен карнавал
само вятърът ме бе познал…
