Втора задача: Песен на тема: Изневярата
ИЗНЕВЯРА
Целуваш ме, усмихваш се от прага
и мислено ми пращаш свойта вяра –
не се страхуваш, че ще ти избягам
и ще се хвърля в плътска изневяра.
Плътта ни е убежище насъщно –
аз знам какво е обич, страст и рана,
какво животът взема и ни връща…
И дланите ми помнят твойте длани.
Припев:
Ти знаеш смисъла на всяка дума
и помниш, че душите се прегръщат –
каквото и да стане помежду им,
когато вярват, и Смъртта преглъщат…
Денят завършва с кални тротоари,
с бетонни сгради и метални жици,
с любовна тръпка, болка и поквара –
напук на всички зли езици.
Каква Любов, каква ти Изневяра –
това са само силни думи.
Без гузна съвест с кални тротоари
заспало е детето помежду ни.
Трета задача: Песен с рап-елемент:
ПАРЧЕТА
Душата ми има седем живота
и всеки от тях е красив отпечатък
по пътя крайбрежен, високо, високо…
И все по-нагоре. И все по-нататък.
Далече нагоре, в небесни алеи,
където замислени ангели скитат –
със сребърни нимби, с коси побелели
и някаква странна тъга във очите.
Животът ми носи по няколко смърти
ж всяко от тях е любов без остатък
по пътя ми стръмен, по тънката стълба…
И все по-нагоре. И все по-нататък.
Дълбоко надолу, в зелените кръчми,
където човеците земни се стичат,
щастливи и грешни, край златните бъчви
те пият и пеят. И пак се обичат.
РАП:
Парче по парченце от нас се откъртват
девет любови и десет омрази,
седем живота и няколко смърти
от нас си отиват, грешни и праведни.
Имаш и нямаш, даваш и вземеш,
искаш и чакаш, бързаш и можеш –
пак остаряваш, залязваш, умираш
и тръгваш през мрака по волята Божия.
Четвърта задача: Песен за върху маса
ГОЛЯМОТО ЧЕТЕНЕ
В тази масова култура всички ще се поберем –
висше мода и халтура дружно можем да „четем”
върху тази стара маса, в строг академичен дух –
една бутилка или каса – въпросът е да имаш нюх!
Припев:
Колко време ни измъчва истината гола:
този свят е като бъчва – да живее алкохола!
И да паднем и да бием, пак ще изтрезнеем,
ако днес не се напием, утре как ще оцелеем?
И нека мъката да удушим във алкохолни пари,
а радостта да споделем със по-пияните другари…
Да пристъпим към дела и да бъдем субективни,
а пък трезвите тела – да ги съди колектива!
Припев:……
Пета задача: Песен по зададени два първи стиха:
ПРИСЪДА
Някой в съня ми от теб ме пропъжда –
лягам си твоя, събуждам се чужда.
Сякаш ревнивото време отсъжда
от тази игра да изпитваме нужда.
И връщане няма за листопада
на бившите наши огнени страсти:
приличаш ми ти на вятъра хладен,
а аз съм за тебе само препятствие.
Припев:
Никой наяве към мен не посяга,
никой душата ти тук не обича,
още прегърнати двамата лягаме,
но ти си ми чужд, а аз съм ти ничия.
Всичко ще свърши, когато изплува
нечия тайнствена сянка в съня ми
и друг ме обича, и друг ме целува…
Пък каквото ревнивото време отсъди!
Шеста задача: Песен на фолклорна основа:
СЕВДО, МОРИ!
Твойте черни очи – като руйно вино,
твойто бяло лице – в мляко ли го къпеш?
Ти си като мряна, моме Севдалино,
по вода си ходиш, по земя не стъпяш.
Твойта тънка снага като сърп извиващ
и горят кат огън русите ти коси,
устните ти мамят и ума изпива…
Който те залюби, вечно ще се коси!
Припев1:
От мерак по тебе, мори Севдо моме,
нито ми се яде, нито ми се пие,
пуста да остане сладката отрова,
дето ще погуби всеки мераклия!
Бре, юначе лудо, младо и зелено
никого не мамя, нищо не изпивам,
ала що е мъжко, щуро е по мене,
все едно съм веда или самодива.
Ти не чакай, лудо, моята прокоба –
грабвай ме и яхай враното си конче!
Със алтъни тежки ти е пълен джоба,
а пък в мойта пазва има силИконче!
Припев 2:
Пусти руси коси, пусто лице бяло
и очи-череши, и снага-топола,
мъжките мераци пусти-опустели –
ще се бръкна, моме, да те видя гола!
Седма задача: Песен за секса:
ХАПЛИВ ЕЗИК
Казваш, моето либидо вече ти и чак до гуша –
да не плачеш от обида, ако те споходи суша!
Ще загубиш, ако викаш, не прави експерименти,
че хаплив ми е езикът, ползвам твърди аргументи!
Припев1:
Мъж съм, скъпа, имам нужди, лесно вдигам самолета,
чуждото не ми е чуждо, щом извадя си късмета!
Немърлив съм бил и глупав и не съм те бил предпазвал,
свалял, чуквал съм и бягал, а отвътре бил съм празен.
Да, такъв съм със полите: свалям ги и котва спускам,
гумите са колите – грехота е да пропускам!
Припев 2:
Гневни думи ти не бълвай и не прекалявай с тона –
мъжката душа е пълна, щом е празно в панталона.
Осма задача: Песен по избор:
НЕИЗБЕЖНИ КРАЖБИ
Щом откраднеш слънце, може би ще имаш
малко бяла пролет посред люта зима.
Щом откраднеш есен, заедно с листата,
може би ще имаш винаги дъгата.
Щом откраднеш обич, може би ще имаш
топъл дом, прегръдка и очи любими.
Припев:
Как животът бавно, кротко те зазижда
и не чуваш вече, нищичко не виждаш –
всичко ще пропуснеш, ако се забавиш,
няма да получиш, ако не ограбиш.
Ако пожелаеш малко чиста нежност,
кражбата и, знаеш, пак е неизбежна.
Може би след болка пак ще оцелееш,
ако миг откраднеш и го изживееш.
Може би ще имаш някога от всичко,
дето си откраднал, щом си го поискал.
Припев:…..
