Южнокорейската писателка Хан Канг (53) е носител на Нобеловата награда за литература за 2024 г.
Тя е 117-ият носител на приза и първият автор от Южна Корея с Нобел за литература.
Наградата се присъжда за поетичната й, наситена с метафори, проза, мотивира се Нобеловият комитет при избора, който изненада букмейкърите.
За фаворит те сочета китайката Цан Сюе, австралиеца Джералд Мърнейн и Харуки Мураками.
Канг дебютира като поет, а две години по-късно – издава книга с къси разкази.
На български е преведен романа й Вегетаринаката, отличен с „Букър“ през 2016 г.
Романът излиза през 2007 в Южна Корея, а през 2020 – в България, в превод на Цветомира Векова (издатество Ентусиаст).
Хан Канг е носителка на наградата Букър през 2016 г.
Родена е в Куанджу, Южна Корея на 27 ноември 1970 г.
Дъщеря е на писателя Хан Сеунг-уон.
Брат ѝ Хан Донг Рим също е писател.
На 10-годишна възраст се мести в квартал Суюри на Сеул.
Следва корейска филология в университета Йонсей.
Прави своя литературен дебют с 5 стихотворения, публикувани през зимата на 1993 г. в тримесечното списание Литература и общество.
През следващата година дебютира в художествената литература с разказа Алената котва, който печели Пролетния литературен конкурс на вестник Seoul Shinmun.
Първата ѝ книга е сборникът „여수의 사랑“ (Любовта на Йосу), издаден през 1995 г.
След нея напуска работата си и се посвещава на писателската си кариера.
Първият ѝ роман „검은 사슴“ (Черен елен) е издаден през 1998 г.
През същата година участва в Международната програма за писане на университета в Айова в продължение на 3 месеца с подкрепата на Съвета за изкуствата в Корея.
Следват книгите ѝ Плодовете на моята жена (2000), Студените ти ръце (2002), Огнен саламандър (2012), Вегетарианката (2007), Попътен вятър, върви (2010), Гръцко време (2011), Човешки актове (2014), Бялата книга (2016), сборници с поезия.
Хан Канг е носителка на редица литературни отличия: Награда за корейски роман на годината през 1999 г. (за новелата Бебето Буда); наградата на Министерството на културата за млад автор през 2000 г.; литературната награда „YiSang“ през 2005 г. (за навелата Монголско място); литературната награда „Dongri“ през 2010 г. (за Попътен вятър, върви); литературната награда „Manhae“ през 2015 г. и италианската награда „Malaparte“ през 2017 г. (за Човешки актове) и „Hwang Sun“ през 2015 г. (за разказа Докато една снежинка се топи), литературната награда „Ким Юджунг“ през 2018 г. (за новелата Сбогом).
През 2016 г. романът ѝ Вегетарианката печели голямото международно литературно отличие – международната награда „Букър“, като и наградата „Сан Клемете“ през 2019 г.
В историята младата домакиня Йонгхе сънува странни сънища с кръв и жестокост, които я карат да се отврати от месото и да стане вегетарианка.
Решението ѝ води до проблеми със съпруга ѝ, който обича месото, сестра ѝ и нейния мъж, които се опитват насила да я накарат да се откаже.
Това я води до опасно отчуждение от близките ѝ и от света.
През 2009 г. романът е екранизиран в едноименния корейски филм получил награда на Международния филмов фестивал в Пусан.
От лятото на 2013 г. Хан Канг преподава творческо писане в Сеулския институт по изкуствата.
глей ко стаа сига – ганю кат са зафичи да чите южнокорейката … джибри-мибри сичку ша остай!
кви опашки ша има пред книжарницити … задръствания ша станат!