Роберт Месхи и Тильо Тилев представят стихове, писани на 42-ия паралел с азбука за ангели
На 10 май 2023 г. от 17:30 часа в 7. аудитория на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ ще се състои премиерата на книгата „Стихотворения“, която излезе от печат преди броени дни в издателство „Универсал“ в столицата на Грузия – Тбилиси.
В нея са включени стихотворения от поетите Роберт Месхи и Тильо Тилев, като текстовете им са на български и грузински. Тяхното присъствие в книгата, ако използваме математическата терминология, е не наполовина, а три четвърти, защото освен автори са и преводачи.
Двата дяла на изданието имат собствени заглавия – на Роберт Месхи е „Четиридесет и вторият паралел“, на Тильо Тилев – „Азбука за ангели“, като предговорите са написани съответно от Нино Кокосадзе и от проф. д.ф.н. Жоржета Чолакова.
Ето какво казва за книгата редакторът Ивана Колева: „На 42-ия паралел двама поети пишат. На ангелска азбука. Стиховете им са „улици от думи“. В тях има ангели и тромпети, „пепелноруси пловдивски петъци“, колхиди и касиопеи, пустини и витлееми… Тишината на единия среща цветовете на другия. Единият рисува предмети – стари къщи, смутени дървета, раковини, треви, теменуги. Другият плете завеси от тишина, зад които дишат „думи на мълчанието“ и надничат сънища. Единият е разтревожен, другият – смирен.
Роберт Месхи е в Тбилиси, Тильо Тилев – в Пловдив. Двамата са много различни. Те са двата бряга на морето, което не ги разделя, но ги събира.
Споделят една особеност – предизвикват доверие. Освен това пишат ярко, красиво, себеразкриващо. Нашата обща работа над тяхната книга ми донесе радост и умиротворение. Имат прекрасно чувство за хумор, което прогонва всяка тъга. Техните стихове за сетен път припомнят, че поезията спасява…“
Роберт Месхи е новият „доктор хонорис кауза на вестник „Пловдивски университет“, а тържествената церемония ще предшества представянето на книгата.
Според дългогодишна традиция в навечерието на 24 май се избира един писател или поет, който получава това почетно звание. Досега с него са удостоени Христо Карастоянов, Иван Вълев, Гриша Трифонов, Валери Станков, Красимир Йорданов, Антон Баев, Александър Секулов, Емил Милев, Петър Краевски, Румен Денев, Веселин Стоянов, Георги Янев, Иван Митев.
Роберт Месхи е вторият чуждестранен член на тази престижна колегия, след канадската поетеса Клодин Бертран.
Той е и сред десетте участници от осем държави в шестото издание на Международния фестивал на поезията „ОРФЕЙ“, който се провежда от 10 до 13 май в Малката базилика на Пловдив (пълната програма на събитието може да намерите в интернет: https://orpheus-plovdiv.eu/).
Билингва томчето с поезия на Тильо Тилев и Роберт Месхи ще бъде представено и по време на фестивала, а всички събития са с вход свободен.
Роберт Месхи е роден през 1973 г. в Сухуми. Завършва Филологическия факултет на Сухумския държавен университет. Работил е като журналист в различни печатни медии в Грузия. Пише стихове от дете. Има шест стихосбирки за възрастни („Април без теб“, „Раковини“, „Изтритият баяти“, „Луната и улицата“, „Слънчева рапсодия“, „Narcosis“) и една стихосбирка за деца – „Врабчова градина“. Превежда активно поезия и проза. Лауреат е на държавната награда „Георги Шарвашидзе“ и детската литературна награда „Накадули“. В момента работи в Тбилиси, в издателството на Сухумския държавен университет. За себе си казва още: „Войната (1992 – 1993) успя да ме откъсне от града, морето, приятелите, роднините. Войната отне и майка ми. Стиховете ми помогнаха да се съживя след войната, но дъждовете зачестиха в поезията ми. Слава Богу, винаги съм се уповавал на Господа и никога не съм губил любовта към Слънцето.“
Роберт Месхи
Четиридесет и втори паралел
Ще емигрирам
и ще разкажа,
че моята родина заприлича на гумена риба –
играчка,
на която въздухът е изкаран с бутало,
с тъп нож отрязани перките,
хрилете откъснати –
и с лице към северния вятър
отново захвърлена на брега.
Кръг, сър!
Четиридесет и вторият паралел е
примка, сър!
Провреш ли сърцето си…
Задушава.
Тильо Тилев
АЗБУКА ЗА АНГЕЛИ
О, прекрасна жажда
за познание…
И пак повтарям,
отново и отново –
отвъд
преградите на детството,
отвъд
загражденията на спомена,
отвъд всичко,
което не е тук…
…сричам
брайловото писмо
на твоето тяло –
ослепителна азбука
за прогледнали ангели.
