1 април. Усмихнете се с „Афродита се облича“

Афродита се облича

На Здравко Попов

______________________________

Първото непорочно зачатие съвсем не е всеизвестното зачеване на Богородица от Светия Дух, макар модерните времена да говорят и пишат почти само за него. Това е, защото модерните времена настъпват от него. Но я да се върнем при древните!

Как се ражда Афродита например? Според всички източници – от морската пяна край Кипър.

Не бихме спорили дали това е първото непорочно зачатие. Както е известно, първо и единствено са категории на монотеизма, на модерните времена. Древните не са били толкова категорични. Във всеки случай излизането на Афродита от морската пяна предхожда с векове появата на Иисус във Витлеемския обор.

И тъй, една юлска утрин Афродита излезе от морската пяна. Наоколо нямаше никой и затова остава спорен въпросът кой видя пръв богинята гола. Но това, както обяснихме, за древните няма значение.

Афродита изстиска мократа си коса, а след това я подсуши с първия изобретен сешоар – юлското слънце. Огледа се наоколо, но пустотата определено не й хареса. Това бе първото разочарование на Афродита в иначе безкрайния й и пълен със случки живот.

Нямаше никой наоколо! Какъв по-голям ужас за една красива жена! Афродита се почувства ограбена още в мига на раждането.

Намаза прилежно тялото си с плажен крем и бавно пое по горещата, обрасла тук-там с бодливи тревички, дюна. Тъй като нямаше свидетели на това нейно самотно бродене, можем да заключим, че то продължи до края на пантеизма и върши някъде на прага на модерните времена.

Точно тогава Афродита стигна до красива двуетажна къща от дялан камък с широки тераси, върху които се люлееха пъстри чадъри и бамбукови шезлонги. Още преди да почука (Афродита не знаеше какво е да позвъни), вратата се отвори и отвътре подаде космата глава един симпатичен питекантроп.

– Хайде бе, къде ходиш? – каза питекантропът в радушен средиземноморски стил, сякаш не я бе чакал няколко века.

Най-после Афродита можеше да покаже красивото си голо тяло някому. Почувства се желана, а това е истинският вторичен белег на всяка първична жена. Глупаво е да уточняваме, че Афродита бе тъкмо такава жена.

Афродита увисна на врата на питекантропа с най-смелата целувка, на която бе способна. Питекантропът я пое с благодарност, тъй като и той нямаше опит в целувките.

Тук би трябвало да прескочим няколко века, колкото всъщност продължи първото неловко и мъчително съвокупление между двамата. Такива работи не са за писане, макар модерните времена да им отделят предостатъчни обеми. Но нашият разказ ще се придържа към традициите на древните. А там съвокуплението е траело значително повече отколкото неговото възхваляване в текстове.

И тъй, Афродита влезе в банята за първи път откакто бе излязла от морето, а оттам през една малка сводеста вратичка хлътна в (както по-късно успя да запомни названието) будоара.

О, модерно изкуство! О, мъка питекантропова!

Впрочем Афродита така и не излезе повече от будоара. Или по-точно излезе, но когато го стори, бе друга жена.

Първо Афродита грабна един сюнгер от рафта, изсипа в него порядъчна доза крем срещу целулит и започна зверски да търка бедра и корем. Търкаше до зачервяване. Не търкаше, а направо жулеше. После изсипа цяло шише балсам за влажна кожа от шията до ходилата и го размаза за няколко часа, докато попие дълбоко.

А след това? О, след това питекантропът не издържа на гледката! Афродита взе пинцета и започна сладострастно да скубе косъм по косъм подмишници, прасци и самия Афродитин хълм. Не пропусна нито едно случайно щръкнало на друго място косъмче.

Питекантропът беше ужасен да не би пинцетата да заиграе и по него. Питекантропът се покри, не, направо избяга от къщата. Това бе първото изоставяне на Афродита, но тя така и не му обърна внимание, защото следваше истинската божествена наслада – самото обличане.

Музо, откъде да започна! Подкрепи ръката ми за предългото приключение!

Афродита не знаеше какво да облече. След това не беше сигурна с какво да го комбинира. А после започна всичко отначало.

Оказа се, че чорапогащите пуснаха бримка още със слагането. Вторите издържаха малко по-дълго – до смяната на третата пола. Третите бяха свалени почти моментално, защото Афродита бе забравила да си сложи прашките. При повторното им опъване и те отидоха в коша.

Но истинското изпитание се оказаха роклите. Афродита откри в будоара повече екземпляри отколкото богове на небето. И както боговете, така и дрехите като че ли се караха за щяло и нещяло. Докато успокояваше едни обратно в гардероба, вече се наежваха други по нея. То не беше опипване, то не беше флирт!

Приятелю питекантропе, сега разбирам твоето разочарование. Да, Афродита ти изменяше не с един, не с двама. Афродита ти изменяше с всички възможни богове в гардероба!

Но истинският ужас бе, че ги захвърляше един след друг обратно. Афродита ти изменяше по навик. И още по-точно – по природа.

Тук ще прескоча предългите подробности, защото древните автори нямат търпението на модерните да се ровят в бельото. Прости ми, Зевсе, и ти – Херо! Кълна се в кучето – това, което изтърпях като зрител в будоара на Афродита, може да бъде предадено само със средствата на седмото изкуство. И затова ще оставя тази работа на бъдещите оператори и режисьори. Дерзайте, наследници на древните!

И все пак какво стана накрая? Имате право на този въпрос.

Краят, свършването, the end, разбира се, е happy. Така е в модерните времена, когато се развива нашето действие.

И тъй, Афродита излезе от будоара друга жена. Това бе второто й раждане – този път не от морската пяна, а от будоара.

– Скъпи! – изчурулика тя към отчаяния от агонията на очакването питекантроп. – Готова съм!

А питекантропът я погледна с очи на умиращ пес, подуши я, близна с език маникюра й и се прибра да спи до следващото й появяване.

Афродита въздъхна, отметна тюления шал назад и устремно се понесе към морето, от което бе дошла.

Но, както казваше един колега от древните времена – никой не влиза в една река два пъти. Тъй и никоя жена не излиза от едно море два пъти.

Или поне нито един мъж не може да я види същата.

Антон Баев. Из „ЗМИЯТА. 46 ЛЕГЕНДИ ЗА СЪТВОРЕНИЕТО“. ИК Коала прес, 2023

По всички добри книжарници и на сайта на издателство www.koalapress.com с отстъпка.