Родена съм. Дори живея понякога. Тук, там и другаде. Междувременно пиша. Ужасно незавършен човек. Психолог.
Това казва за себе си Наташа Байч, една от новите сръбски поетеси. Живее в древния град Смедерево, средновековна столица на Сръбското кралство.
Среща под маслиновите дръвчета
Там където нас вече ни няма
Ще посея няколко маслини
Да спират бурята на идещото
Да пазят мечтите на бъдещите пришълци
Да бранят съня на светците
Да засищат глада на зверовете
Там където смисълът внезапно свършва
Ще посея маслинови дръвчета
С надеждата да оцелея
И всички несполуки ще превърна
В милион тънки маслинови клонки
Така боговете ще бъдат опростени
Така хората ще бъдат опростени.
Там където няма вече никой
За всички мои предшественици –
Маслини
Вместо надгробни плочи
Дръвчетата живеят хиляда години
Моя утеха
Докато те чакам
Да дойдеш още веднъж
Да говорим заедно
Под маслиновите дръвчета.
Историята за произхода
Казва малко
Родословното дърво е прекършено
С неродените ни деца…
И докато следващият пришълец
Полива
Маслиновите дръвчета
Си представям наследниците
Моето дете
Животът е голяма чакалня
Картите се раздават на седем години
Когато се върнеш под маслиновите дръвчета
Ще бъдеш друг ще бъда друга
С нов живот и нова надежда
Под маслининовите дръвчета
Които сега са молитвите ни –
Сбъднато чудо
И наша съдба.
Помогни ми
Реалността ме напуска
Винаги се губя
Зад мен затворена врата
Бягам към непознати пространства
Помогни ми
Познаваш болката при падане
Знаеш колко далеч
Отвеждат сънищата
Затвориш ли очи
Иде дълбокият мрак
Бъди с мен когато тълпата
Ме плаши
Бъди моето красиво бягство
Моля те
Помогни ми.
Превод Антон Баев
